Прилики и разлики в съставяне на Годишния финансов отчет: стопанско и бюджетно предприятие

Прилики и разлики в съставяне на Годишния финансов отчет: стопанско и бюджетно предприятие

Какво е бюджетно предприятие?

Бюджетното предприятие се разбира като единица в непроизводствената сфера, която
изпълнява предимно държавни функции (функции на централната власт – законодателна,
изпълнителна, съдебна) или функции на местно управление и местно самоуправление и
следователно се подпомага/обхваща изцяло/или частично от държавния бюджет.


Бюджетните единици принадлежат към извън производствената сфера, където не се
създава национален доход, а същият се усвоява, разходва, след като вече е бил създаден в
други народностопански сфери. Счетоводната работа на бюджетните предприятия се
подчинява на правилата и изискванията на сметкоплан, издадени от Министерство на
финансите.


Бюджетните предприятия имат няколко характеристики, които се различават от другите
предприятия.


На първо място, трябва да се отбележи, че бюджетните предприятия не принадлежат към
производствената сфера. В тях не се създава национален доход– напротив, потребява се, с
малки  изключения от общото правило, когато към някои бюджетни предприятия се
създават звена за производство или стопанска дейност.
На второ място, според начина на финансиране на бюджетните предприятия, те могат да
се групират в няколко групи:

  • Бюджетни предприятия на пълна бюджетна издръжка. Това са тези, които
    получават всички средства, необходими за функционирането им държавния или
    местен бюджет.
  • Бюджетни предприятия на пълна извънбюджетна издръжка. Те се финансират само
    от извънбюджетни фондове.
  • Бюджетни предприятия на смесена издръжка – бюджет и извънбюджетни фондове
  • Бюджетни предприятия, които работят с бюджетни, извънбюджетни средства и
    средства от извършване на стопанска дейност.

На трето място, финансовите средства на бюджетните предприятия се контролират
значително по – строго и отчетността им е  поставена в значително по – строг режим
отколкото останалите икономически единици. Това се налага, защото бюджетните
предприятия изразходват държавни средства, т.е. средства от бюджета на Република
България. Всяко направление на изразходването на бюджетните субсидии /кредити/ е
целево.


Разбира се, има случаи в които бюджетните предприятия извършват стопанска дейност –
например при отдаване на наеми, при производство на храна за нуждите на работниците,
но в условията на Новоприетия Закон за обществените поръчки, тези дейности все повече
намаляват.

Съдържание и ред за съставяне на Годишен Финансов Отчет в стопанско и
бюджетно предприятие

Формата, структурата и съдържанието на годишните и междинните финансови отчети на
бюджетните предприятия и на предприятията по ал. 2 се определят от министъра на
финансите съгласно чл. 166, ал. 2 от Закона за публичните финанси. Те трябва да бъдат в
съответствие със:

  1. изискванията на Европейския съюз за отчетността, статистиката и бюджетирането
    на публичния сектор;
  2. счетоводната рамка, принципите и концепциите на Методическото ръководство за
    държавна финансова статистика, издадено от Международния валутен фонд;
  3. международните счетоводни стандарти за публичния сектор на Международната
    федерация на счетоводителите;
  4. изискванията на българското законодателство по отношение на бюджетирането,
    отчитането на изпълнението на консолидираната фискална програма и
    управлението и контрола на средствата и разходите на бюджетните организации.
    Установените основни правила и норми за организиране на годишното приключване не се
    различават като цяло и при двата вида предприятия. По-специфични са при бюджетното
    предприятие.

Етапите на годишно приключване също са еднакви, като във всеки етап всеки вид
предприятие има различни специфични неща за дейността си , на които набляга. Така
например в подготвителния етап едно бюджетно предприятие (първостепенен
разпоредител) набляга на оценката на дялови участия и акции, защото тяхно задължение е
в края на годината да причислят и отразят в балансите си дяловото участие и акциите в
търговските дружества и държавни предприятия. Но в едно стопанско предприятие тази
особеност отсъства.


И двете предприятия (бюджетно и стопанско) при съставянето на ГФО преглеждат изцяло
текущото счетоводно приключване, като следят документацията– съответства ли на
всички изисквания за съставяне на първични, вторични и други счетоводни документи. Те
също така правят инвентаризация, съгласно изискванията и реда за нейното провеждане.
На инвентаризация и в бюджетното и в стопанското предприятие подлежат всички активи
и пасиви на предприятието. За бюджетното предприятие е характерно и специфично това,
че липсите и излишъците, като резултат от проведена инвентаризация, се отчитат като
приходи и разходи от необичайни събития (извънредни приходи и разходи), а стойността
на съставените актове за начет на материално-отговорните лица- като приходи от начети,
глоби и неустойки.


Анализират се всички взаимоотношения с дебитори и кредитори и в двата типа
предприятие– проверява се реално ли е задължението или съответно вземането, салдото
равнява ли се със счетоводството на кредитора или дебитора, анализира се до кога е
дължимо задължението или подлежи на получаване вземането и т.н.

И бюджетното, и стопанското предприятие при своето годишно приключване спазват
принципа на текущо начисляване. Винаги се следи за разход, който евентуално ще се
отнася за два отчетни периода (декември текуща година и януари следващата година), за
да се отчете през текущия период частта от разхода за него, а другата да се разсрочи за
следващия. Освен в счетоводните записвания, тук друга разлика между двете
предприятия, не е налице.


За разходи за бъдещи периоди и за бюджетното, и за стопанското предприятие се отчитат
наемите, застраховки, реклами и други. За приходи трябва се отчитат получените
предплатени наеми. Предплатени суми по договор за абонаментно поддържане и други.
Друга процедура при годишно приключване, която спазват и двете предприятия е
определяне и отразяване на неизползвани отпуски на служителите към края на годината.
Отново разликата в отчитането в предприятията е в счетоводните записвания и
използваните счетоводни сметки.


Годишните финансови отчети на бюджетните предприятия не подлежат на независим
финансов одит (с известни изключения). ГФО на малките стопанските предприятия, които
подлежат на независим финансов одит, ако надвишават най-малко два от определени
показатели.

  • балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
  • нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
  • средна численост на персонала за отчетния период – 50 души;

На независим финансов отит подлежат също средните и големите предприятия,
предприятията от обществен интерес, средните и големите групи и групите, в които има
поне едно предприятие от обществен интерес, предприятия, за които това изискване е
установено със закон, акционерните дружества и командитните дружества с акции,
предприятията, включени в консолидацията, юридическите лица с нестопанска цел,
определени за осъществяване на общественополезна дейност, когато за текущата година
превишават един от следните показатели:

  • балансова стойност на активите към 31 декември – 1 000 000 лв.;
  • размер на нетните приходи от стопанска и приходите от нестопанска дейност за
    текущата година – 2 000 000 лв.;
  • обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31
    декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни
    периоди – 1 000 000 лв.

Предприятията, чиито отчет подлежи на одит, трябва да изготвят и т.нар. отчет за
управлението. В това отношение годишните финансови отчети на бюджетното и
стопанско предприятие се различават. Относно съдържанието на ГФО на предприятията
отчетът на стопанското предприятие и бюджетното предприятие включва счетоводен
баланс. Двата счетоводни баланса се отличават обаче един от друго по специфични
характеристики, които притежава бюджетното предприятие, а именно:

  • Вертикалната структура на баланса е сложна и в пасива има по 10 колони;
  • Информацията за отделните балансови пера е представена отделно за трите отчетни групи („Бюджети“, „Извънбюджетни сметки и фондове“ и „Други сметки и дейности“), след което е обобщена за всяко перо в колона „Всичко“;
  • Отделните балансови позиции се посочват в по две колони – “начален баланс“ и „краен баланс“, вместо в колона „текуща“ и „предходна“ година, което е характерно за стопанските предприятия.
  • Задължително се посочва код по Единна бюджетна класификация на разпоредителя.

Бюджетното предприятие съставя към годишния си финансов отчет и т.нар. отчет за
касово изпълнение на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове. Този отчет е
характерен единствено и само за този вид предприятия и не касае тези извън бюджетния
сектор. Особеното е , че той се съставя от разпоредителите и е структуриран в 5 основни
части:

  1. Собствени приходи и помощи
  2. Разходи
  3. Трансфери
  4. Дефицит/излишък
  5. Финансиране

Касовото изпълнение на бюджета има три основни цели. Първата е на основата на
постъпилите приходи да осигури ритмичното финансиране на държавните разходи през
течение на бюджетната година. Втората е създаване на условия за реализиране на
предвидените бюджетни показатели и политика. И съдействие за последователно
провеждане на предварително набелязаната данъчно-бюджетна и парично-кредитна
политика.


Тъй като обемът и сроковете на приходите не винаги съвпадат с обема и сроковете на
разходите, се появяват т. нар касови разриви, които се покриват по линията на
краткосрочното кредитиране на бюджета, т.е. в рамките на текущата бюджетна година.


Известни са две системи за касово изпълнение на бюджета – ковчежническа и банкова.
Ковчежническата система е исторически по-старата. При нея касовото изпълнение на
бюджета се е осъществявало чрез т. нар данъчни каси, функциониращи към самите
данъчни служби, отдели или управления. Характерно е, че ковчежническата система за
касово изпълнение на бюджета е прилагана в съчетание с т. нар фондово начало на
бюджетно упражнение – формиране от отделните приходни форми на самостоятелно
обособени бюджетни фондове за финансиране на точно определени разходи. С други
думи, приходите са имали строго целеви характер, което е обуславяло формирането на
различни целеви бюджетни фондове. Така например в Англия до 1834 год. приходите от
бюджета са се отнасяли в 74 отделни фондове и сметки, които са се използвали за
покриване на строго определени разходи. Постъпленията от поземления данък са
формирали фонд за покриване на военните разходи, тези от пощите – за изплащане на
погашенията и лихвите по държавните заеми и пр. Ясно е, че подобна система за касово
изпълнение на бюджета е не-съвместима с принципа за централизация на държавните
приходи, независимо че се правят опити за частичното й съживяване.

С развитието на банките и на разгърната банкова система касовото изпълнение на
бюджета постепенно се утвърждава като една от основните функции на националната
банка, която е организатор на този процес и се превръща в касиер (ковчежник) на
държавата. Така възниква и се оформя банковата система за касово изпълнение на
бюджета. При нея, по пълномощие на държавата, банките, под ръководството на
националната банка, осъществяват събирането на държавните приходи, съхраняват
средствата по специални бюджетни сметки и изплащат разходи от тях по разпореждане на
компетентните разпоредители с бюджетните кредити. БНБ периодично отчита касовото
изпълнение на бюджета пред Министерството на финансите. Именно при банковата
система за касово изпълнение на бюджета възникват обективни условия за създаването на
обща или единна бюджетна „каса“, те. за централизация на приходите и реализация на
принципа за единство на бюджета.


Изпълнението на разходната част на бюджета е свързано с няколко основни момента.
Стриктно спазване на утвърдените от законодателния орган „таван“ и структура на
разходите, разпределението им по тримесечия; откриването на тъй наречените бюджетни
кредити – предоставянето на разпоредителите с бюджетните кредити (от I и II степен) на
правото да извършват бюджетни разходи в рамките на утвърдените им суми; осигуряване
на бюджетните средства в рамките на откритите бюджетни кредити.


В рамките на откритите кредити и предоставените им средства, разпоредителите с
бюджетните кредити извършват бюджетни разходи и задоволяват съответните
обществени потребности, което е израз на изпълнението на разходната част на бюджета.
Бюджетните предприятия, подобно на стопанските, представят като приложение към
годишния си отчет и счетоводна политика. За разлика от стопанските предприятия,
бюджетното прилага към това приложение и обяснителна записка за изпълнението на
бюджета и извънбюджетните сметки и фондове и информация за състоянието и
изменението на основните активи, пасиви , приходи и разходи.


Обяснителната записка съдържа както описание и анализ на нормативните документи, въз
основа на които е изготвен годишния финансов отчет, така и анализ и разшифрова на
извършените разходи по бюджета, по функции, по дейности и допуснатите отклонения от
плана за разходите. В обяснителната записка също така се отразява и състоянието на
извънбюджетните сметки и фондове, като се описват остатъците от бюджетните сметки и
резултата от изпълнението на бюджета.

Прилики и разлики в съставяне на Годишния финансов отчет: стопанско и бюджетно предприятие

Александра Димитрова

Казвам се Александра Димитрова и съм последна година студент в специалност “Счетоводство, финанси и дигитални приложения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Повече от година работя за Банка ДСК и развивам моите умения като риск експерт. Нещото, което най-много ме вдъхновява е да пътувам и да опознавам нови места по света.

Приключване на фискалната година 2024 – Време за модернизация и автоматизация

04/09/2024

Приключване на фискалната година 2024 – Време за модернизация и автоматизация

Превърнете края на фискалната година в ново начало с Nula.bg – най-модерният счетоводен софтуер, който автоматизира вашите процеси и ви спестява време и пари!

Виж още

Представяме Ви новия OCR Plan: Улеснете работния си процес с OCR сканирания!

21/08/2024

Представяме Ви новия OCR Plan: Улеснете работния си процес с OCR сканирания!

С удоволствие Ви представяме нашата най-нова услуга – „OCR Plan“. Създадохме този план с цел да улесним Вашия работен процес и да Ви предоставим най-добрите възможности за сканиране и обработка на документи.

Виж още

Forbes България пише за успехите на Nula.bg и партньорството с Yettel

20/08/2024

Forbes България пише за успехите на Nula.bg и партньорството с Yettel

В скорошна статия, Forbes подчертава значимостта на нашето сътрудничество в трансформацията на финансовото управление на бизнеса в България.

Виж още