Данъчно облагане при дропшипинг търговията

Данъчно облагане при дропшипинг търговията

  1. Какво представлява дропшипингът?

Много често онлайн бизнесите под формата на електронни магазини в началото на тяхното създаване срещат трудности, свързани с големите разходи за покупка на различни стоки, тяхното складиране, както и доставката на стоките до крайния клиент.

Дропшипинг търговията е изключително популярен метод за продажба на различни стоки онлайн, който решава голяма част от логистичните проблеми на търговеца. Този метод на търговия позволява на търговеца да не държи налични стоки на склад и следователно да не се натоварва с разходи по съхранение на стоката.

При дропшипинг търговията, онлайн магазинът действа като търговски партньор на даден основен доставчик на едро като приема поръчки от клиенти за покупка на стоки, които физически не се намират при търговеца. Това дава възможност на онлайн магазина да продава множество стоки по цял свят без да е необходимо предварително да ги закупува и съхранява. 

Когато онлайн магазинът получи поръчка от даден клиент, той просто изпраща данните за адреса на клиента на основния доставчик на стоката и същият изпраща стоката до клиента.

Най-голямата полза от дропшипинга е, че не е нужно търговецът (онлайн магазина) да се грижи за изпълнението или наличността по поръчките.

Идеята на дропшипинга е, че на главния доставчик предлага опция за продажба на продукти, без търговецът да ги купува на първо място. В този смисъл може да се каже, че те също действат и като доставчици на услуги.

  1. Какъв е процесът при дропшипинг търговията?

В дропшипинг търговията най-общо казано действат трима субекта:

  • Основен доставчик на едро, който обикновено е установен в чужбина и който произвежда или съхранява стоката
  • Търговец – онлайн магазин, който предлага стоки чрез интернет платформа за търговия (Amazon, eBay, Wix, Etsy и т.н.) или чрез собствен онлайн магазин
  • Краен клиент, който най-често е физическо лице, което купува стока от онлайн магазина на търговеца

Обикновено процесът на сделките при дропшипинг търговията се извършва в следната последователност:

Първо, клиентът прави поръчка за покупка на дадена стока, която се изпраща до онлайн магазина на търговеца. Клиентът превежда съответната сума по банкова сметка на онлайн търговеца.

Второ, онлайн магазинът препраща направената поръчка към основния доставчик на едро с данни за адреса на доставка. На този етап онлайн търговецът следва да закупи съответната поръчана стока от доставчика на едро като обикновено покупката е на цена по-ниска от тази, на която крайният клиент е направил поръчка.

Трето, доставчикът на едро изпраща съответната стока до крайния клиент от името на онлайн търговеца.

  1. Какво е данъчното облагане при дропшипинг търговията?

Навлизането на този метод на търговия в България поражда редица данъчни въпроси, най-вече свързани с ДДС облагането на онлайн търговците.

Важно е да отбележим, че от 01.07.2021 г. влязоха в сила нови правила за облагане с ДДС на онлайн търговията, които в голямата си част засягат и дропшипинг търговията.

В настоящата статия ще разгледаме една от най-честите хипотези, при която българско дружество продава стоки онлайн към физически лица от Европейския съюз като стоките се закупуват от държава, извън ЕС (например Китай, Индия и др.) чрез регистрация на някоя от големите онлайн платформи за търговия (Amazon, eBay, Etsy и други).

В разглежданата хипотеза физическите лица правя поръчки чрез платформата до българското дружество, което от своя страна поръчва стоките от трета страна (например Китай) и стоките се изпращат директно от Китай до крайния клиент без да пристигат физически на територията на България.

С новите промени в ЗДДС от 01.07.2021 г. се въведе така нареченият режим „внос“ (на англ. Import One Stop Shop – IOSS), който се прилага в случаите, когато даден търговец извършва продажби на стоки, които са внесени от държава извън Европейския съюз и същите се продават на крайни клиенти/потребители, установени в дадена държава от ЕС.

Според новите разпоредби при тези продажби ДДС-то се събира, декларира и внася от съответния търговец, а не от крайния клиент, както беше преди 01.07.2021 г.

Новият режим значително улеснява крайните клиенти, които вече не трябва да плащат неочаквани разходи, свързани с ДДС и митнически такси, когато стоката се освобождава на митницата, тъй като потребителите на практика ще плащат ДДС-то още към момента на завършване на своята поръчка. 

Ако обаче съответният търговец няма регистрация по специалния режим, клиентът ще трябва да плати ДДС-то и обичайните митнически разходи за освобождаване на стоката от митницата. 

Това обстоятелство е важно да се има предвид, тъй като според новите промени в закона отпада данъчното облекчение да се не плащат ДДС и мито за стоки на стойност до 22 евро, което важеше преди промените в закона.

За да се приложи режимът IOSS е важно да бъдат изпълнени едновременно определени изисквания на закона, а именно:

  • Стоките, които се продават трябва да бъдат внесени от трета страна (тоест държава, която е извън ЕС) на територията на държава-членка, включително и България.
  • Стоките се изпращат или превозват от територия на трета страна към момента на доставката. Това означава, че към момента на продажбата тези стоки не трябва физически да бъдат на територията на ЕС.
  • Стоките, които се внасят са под формата на пратки на стойност до 150 евро
  • Стоките се превозват или изпращат от доставчика или от негово име (например чрез куриерска фирма)
  • Стоките не представляват акцизни стоки или нови превозни средства
  • Крайният клиент е данъчно незадължено лице (най-често физическо лице)

Когато става дума за дропшипинг търговията е важно да се изясни още едно ново понятие – „електронен интерфейс, който улеснява продажбата“.

Най-просто казано електронен интерфейс може да бъде уебсайт, портал, платформа, пазар, програмен интерфейс (API) и други. 

Счита се, че даден електронен интерфейс улеснява продажбата на стоки, когато позволява на продавачи и купувачи да сключат сделка чрез електронния интерфейс като крайният резултат е продажбата на стоки

Повечето големи платформи за търговия като Amazon, eBay, Wix, Etsy и други всъщност представляват именно такива електронни интерфейси, които улесняват продажбата на стоки.

Новите промени в ЗДДС въведоха значително облекчение за онлайн търговците, които ползват големите платформи за търговия, тъй като според новите правила, когато даден онлайн търговец продава стоки, внесени от трети страни (под 150 евро), които се доставят на крайни клиенти – физически лица от ЕС, са налице едновременно две сделки:

  1. Сделка между онлайн търговеца и електронния интерфейс

При тази сделка се приема, че онлайн търговеца извършва продажба на стоките към съответната платформа – електронен интерфейс. За тази продажба, онлайн търговеца следва да издаде фактура с получател съответната платформа и да начисли 0.00% ДДС съгласно чл. 35а от ЗДДС.

  1. Сделка между електронния интерфейс и крайния потребител

Съгласно чл. 14а, ал. 6 се счита, че когато даден електронен интерфейс улеснява продажбата на стоки до 150 евро, внасяни от трета страна, то платформата се счита за доставчик на тези стоки към крайния клиент. Това означава, че отговорността за начисляване на ДДС при продажбата на стоките е на платформата, а не на онлайн търговеца. Платформата следва да начислява ДДС според ставката, валидна за всяка една държава-членка, където стоката се изпраща. Това правило се прилага, когато електронният интерфейс има регистрация по режима IOSS.

Ако електронният интерфейс няма регистрация по режима, то ще се приложат стандартните правила за внос на стоки и съответно ДДС и митническите такси ще се заплатят от крайния клиент при освобождаване на стоката на митницата в съответната държава.

При дропшипинг търговията на практика много онлайн търговци попадат именно в тази хипотеза, тъй като ползват големите платформи чрез които да продават стоки. 

Това означава, че в този случай онлайн търговците не е необходимо да извършват регистрация по режима IOSS, тъй като те са задължени да издават фактура за продажба на стоките към съответната онлайн платформа, а не към крайните клиенти.

В случай обаче че онлайн търговеца извършва продажба на стоки, които се внасят от трети страни, но стойността на пратката надвишава 150 евро, тогава онлайн платформата не се счита за доставчик на тези стоки и съответно за онлайн търговеца са възможни два варианта:

  1. Да се регистрира по режима IOSS и съответно да начислява ДДС по ставката на всяка една държава-членка, в която изпраща стоките; Важно е да се име предвид, че режима IOSS ще важи само за стоките, които са на стойност до 150 евро и са изпратени от територията на трета страна (например Китай).
  2. Да не се регистрира по режима IOSS като в този случай ще се приложат стандартните правила за внос и съответно крайният клиент ще трябва да плати дължимия ДДС и вносни мита в съответната държава. 

При този вариант онлайн търговеца не начислява ДДС, тъй като извършва доставка на стоки, с място на изпълнение извън страната, което означава, че доставките не са облагаеми.

Важно е да се отбележи, че горното ще бъде приложимо и в случаите, когато онлайн търговеца извършва продажби на стоки чрез собствен интернет сайт, а не чрез някоя от големите платформи, независимо на каква стойност ще бъдат стоките, които се внасят от трети страни.

С цел пълнота на настоящото изложение, бихме искали да разгледаме и една доста често срещана хипотеза в практиката на дропшипинг търговията, при която даден онлайн търговец продава стоки към физически лица чрез дадена онлайн платформа, но към момента на тяхната продажба стоките се намират в нает склад от платформата на територията на Европейския съюз

Това е доста често срещан вариант предвид факта, че Amazon имат наети складове на територията не Европейския съюз (например склад в Германия) и съответно, когато се извършват продажби на стоки, те се изпращат не от трета страна (например Китай), а от склада на Amazon, намиращ се в Европейския съюз.

В тази хипотеза за онлайн търговеца не са приложими разпоредбите на режима IOSS, тъй като е нарушено изискването стоката да се изпраща от територията на трета страна към момента на получаване на поръчката от клиента.

Изхождайки от горното, следва да се отбележи, че онлайн търговеца извършва така наречената вътреобщностна дистанционна продажба на стоки и попада в обхвата на друг нов режим, който влезе в сила от 01.07.2022 г. – режим „в Съюза“ (на англ. One Stop Shop – OSS).

Според новите правила на ЗДДС, когато едно лице извършва вътреобщностни дистанционни продажби, то трябва да начислява ДДС спрямо ставката на всяка една държава-членка, в която изпраща стоките към физически лица.

Това налага задължение на онлайн търговеца да се регистрира за целите на ДДС във всяка една държава-членка, в която изпраща стоките или да се регистрира по новия режим OSS, което е по-често срещаната практика, предвид по-малката административна тежест, свързана с отчитането на ДДС.

Повече за режима OSS можете да прочетете в статията, публикувана на нашия блог – Продажби на стоки към физически лица в интернет.

Данъчно облагане при дропшипинг търговията

Николай Такиев

Николай Такиев е магистър по „Счетоводство и бизнес анализ" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През периода 2017 - 2019 г. работи като счетоводител, а впоследствие и като главен счетоводител в компания, която е специализирана в счетоводното обслужване на управляващи дружества, договорни фондове и инвестиционни посредници. От началото на 2021 г. Николай основава своя компания – Такиев Финанс, която е специализирана в областта на счетоводните услуги и данъчното консултиране. Компанията работи съвместно с една от водещите одиторски компании в България по линия на данъчното консултиране, данъчния одит и Дю дилиджънс услуги. През 2021 година Николай става част от екипа на Finance Academy като преподавател и основател на цялостна професионална програма за обучение по счетоводство и данъци.

Безплатен семинар:  Дигитализация в счетоводството

10/04/2024

Безплатен семинар: Дигитализация в счетоводството

Подгответе се за вълнуващо пътешествие, представено от съвместните усилия на Evrotrust, Nula.bg и Асоциацията на счетоводителите и счетоводните къщи (АССП) в България.

Виж още

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

05/04/2023

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

Nula.bg, обявява партньорство с банка ДСК за улеснено финансово управление. Нашите общи клиенти ще получат 15% намаление в Nula.bg и ще могат да използват услугата на банката за откриване на бизнес сметка онлайн.

Виж още

Какво представлява валутният борд?

16/04/2024

Какво представлява валутният борд?

През последните няколко години в България е нашумяла темата „за“ или „против“ запазването на българския лев. Въпреки задълбочената дискусия, въпросът кой монетарен механизъм е най-добър за страната ни, още е отворен.

Виж още

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

12/04/2024

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на Nula.bg е номиниран в класацията
“Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”.

Виж още