Автор: Николай Такиев

Тагове: #finance #payments #taxes #данъци

Актуално към 27 февруари 2023 г.

Много често в стопанската практика предприятията купуват различни видове активи като недвижими имоти, телефони, лаптопи, леки автомобили и други подобни, които са собственост на съответното дружество, но управителите ще ползват тези активи както за целите на стопанската дейност на фирмата (за бизнес нужди), така и за лични нужди.

Личното ползване на фирмени активи от управителите е доста често срещана практика в стопанската действителност, но е важно да знаем, че тя си има специфична данъчна регулация, с която е добре да бъдем запознати.

На практика, когато даден актив е фирмена собственост, основното му предназначение би следвало да бъде свързано с дейността на дружеството и съответно всички разходи, свързани с поддръжката и експлоатацията на този актив да се отчитат като фирмени разходи, с които предприятието ще намали своя финансов резултат в края на годината и съответно да заплати по-нисък размер на корпоративен данък.

Когато обаче един фирмен актив се използва и за лични нужди, държавата е регламентира, че дружеството следва да заплати данък върху личното ползване, който в общия случай се определя на база всички разходи, които са свързани с конкретния актив, използван и за лични нужди. 

Данъкът върху личното ползване на фирмени активи е по-известен сред широката общественост като „данък уикенд“, а частта от общо отчетените разходи, свързани с тези активи, която съответства на личното му ползване се нарича разходи в натура за лично ползване на фирмени активи.

Настоящата статия има за цел да даде насоки за това как да определим каква част от общо отчетени разходи във връзка с даден фирмен актив съответства на неговото лично ползване, тъй като върху тази част лично ползване дружеството следва да определи размера на дължимия „данък уикенд“.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ РАЗХОДИТЕ В НАТУРА ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ НА ФИРМЕНИ АКТИВИ?

Разходите, които са свързани с придобиването и употребата на един фирмен актив се отчитат като счетоводни разходи. Тези разходи участват при формирането на финансовия резултат на предприятието и имат пряко влияние върху величината на корпоративния данък.

Както вече споменахме, когато даден фирмен актив за използва за лични нужди от управителите или персонала, дружеството следва да прецени каква част от общо отчетените разходи, свързани с конкретния актив, съответства на неговото лично ползване. Тази част на лично ползване се нарича разходи в натура за лично ползване на фирмени активи.

Дефиницията на разходите за лично ползване на фирмени активи е залегнала в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и гласи следното:

Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4  „разходи в натура” е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. 

Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. 

Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 

Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

Изхождайки от горната дефиниция можем да направим няколко важни извода, свързани с разходите в натура за лично ползване на фирмени активи, а именно:

1. Разходите в натура за лично ползване на фирмени активи са онази част от общо отчетените счетоводни разходи за даден актив, която съответства на неговото лично ползване. 

Пример:

Дружество притежава лек автомобил, който се ползва от управителя както за бизнес нужди, така и за лично ползване. През текущия месец разходите за гориво са на стойност 600 лева и същите са документирани чрез фактури на името на дружеството.

В този случай общият счетоводен разход за гориво, който ще бъде отчетен в счетоводството на предприятието ще бъде 600 лева, но тъй като лекият автомобил се ползва и за лични нужди, дружеството трябва да определи каква част от тези 600 лева представлява лично ползване и върху нея следва да се начисли допълнително данък.

2. Разходите в натура за лично ползване на фирмени активи не трябва да представляват по своята икономическа същност представителни разходи или социални разходи в натура. 

Представителните разходи са специфична категория разходи, които са насочени към външни за предприятието контрагенти, докато социалните разходи в натура са разходи, свързани с предоставянето на различни социални придобивки на работниците и служителите.

Пример: 

Разходи за осигуряване на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата, до което имат достъп всички наети лица, представляват  социални разходи, а не разходи в натура за лично ползване.

3. Разходите в натура за лични ползване на фирмени активи могат да възникнат както за фирмени активи, които са собственост на предприятието, така и за фирмени активи, които са наети от предприятието.

Пример:

Дружество наема лек автомобил, който ще се ползва както за бизнес цели, така и за лични нужди от управителя. 

В този случай дружеството следва да прецени каква част от общия месечен разход за наем ще представлява лично ползване и върху тази част следва да се начисли данък. 

4. Когато фирмените активи, които се ползват за лични нужди са данъчно амортизируеми, то като база за определянето на частта лично ползва следва да се вземе начислената данъчна амортизация.

Тук на първо място следва да си отговорим на въпроса кои активи се приемат за данъчно амортизируеми. Това всъщност са всички материални и нематериални активи, които притежава дадено предприятие – недвижими имоти, автомобили, лаптопи, телефони, софтуер и други. 

Характерно за тези активи е, че тяхната покупка не се отчита като директен счетоводен разход, с който да се намали печалбата, а се отчита като наличен актив, който се показва в счетоводния баланс на предприятието. 

Стойността на този актив се намалява поетапно във времето с определен процент чрез отчитането на така наречените разходи за амортизация или по друг начин казано – активът се амортизира. 

Разходите за амортизация биват два вида – счетоводни и данъчни. При счетоводните амортизации дружеството има право да преценява свободно с какъв процент годишно да намалява стойността на своите активи (да ги амортизира). При данъчни амортизации обаче този процент е нормативно определен от ЗКПО и дружеството е длъжно да се съобразява с него.

Именно поради факта, че съществуват два вида амортизации, при личното ползване на активите следва да се вземат предвид данъчните амортизации.

Пример:

Дружество закупува двуетажна къща на стойност 400 000 лева като първият етаж от нея ще се използва за офис на дружеството, а на втория етаж ще живее управителят.

В този случай покупката на недвижимия имот няма да се отчете като директен разход от 400 000 лева. Дружеството следва да отчете къщата като актив, който ще амортизира поетапно през срока на неговото ползване чрез начисляване на разходи за амортизация.

Тъй като недвижимите имоти представляват данъчен амортизируем актив, то годишната данъчна амортизация е в размер на 4% от стойността на имота. Това означава, че в конкретния пример тя ще бъде 16 000 лева (400 000 лв х 4.00%). 

След като имотът ще се ползва едновременно за бизнес цели и за лични нужди, дружеството следва да прецени каква част от тези 16 000 лева ще съответства на личното ползване на фирмения актив и върху нея да начисли данък уикенд.

СПЕЦИФИЧНИ СЛУЧАИ, В КОИТО НЕ СА НАЛИЦЕ РАЗХОДИ В НАТУРА ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ НА ФИРМЕНИ АКТИВИ

В следващите редове ще разгледаме няколко доста популярни хипотези от практиката, в които не са налице разходи в натура за лично ползване, тъй като много често да се допускат грешки, когато дадено дружество се озове в някой от разглежданите случаи.

1. Разходите в натура за лично ползване на фирмени активи не могат да бъдат фирмени разходи, които са извършени в полза на физически лица и представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Пример:

Управителят решава дружеството да заплати вместо него таксата за детска градина на децата си. 

В този случай ще се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, според която  доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане плащането е получено от трето лице (детската градина).

Горното означава, че в тази хипотеза дружеството не може да определи извършения разход за таксата като разход за лично ползване, а следва да счете изплатената сума като доход на управителя, който в общия случай да бъде обложен с данък за лицето по реда на ЗДДФЛ и с осигуровки.

2. Не са налице разходи в натура за лично ползване на фирмени активи, когато за ползването на активите от управителя или служителите дружеството получава уговорено възнаграждение.

ВАЖНО:

Когато за ползването на фирмен актив от управителя или служителите е уговорено възнаграждение, което е дължимо на дружеството е налице договор за наем и следва да се има предвид разпоредбата на чл. 232 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. 

Това означава, че в този случай всички разходи, свързани с използването на наетия актив са за сметка на наемателя и не могат да бъдат отчетени като разходи на дружеството.

Пример:

Дружество притежава фирмен лек автомобил, който решава да отдаде под наем на управителя срещу месечна вноска в размер на 1000 лева.

В този случай не са налице разходи за лично ползване, тъй като са налице парични отношения между дружеството и управителя. 

Всички разходи за гориво, консумативи, застраховки и други подобни са за сметка на управителя и не могат да бъдат отчетени като разходи на дружеството.

3. Не са налице разходи в натура за лично ползване на фирмени активи, когато даденият фирмен актив се използва само и единствено за лични нужди.

Пример:

Дружество е наело недвижим имот, който се използва изцяло за жилищни нужди от управителя и съответно имотът не се използва за стопанската дейност на предприятието.

4. Не са налице разходи в натура за лично ползване на фирмени активи, когато дружеството извършва разходи за услуги, които са предназначени за лични потребности на физическите лица.

Това е така, тъй като предмет на разходите в натура за лично ползване могат да бъдат само и единствено фирмени активи, но не и услуги. 

Горното обаче не се отнася се услуги, които са пряко свързани с ползването на фирмени активи като например: разходите за мобилни услуги за телефон, който се използва както за лични така и за служебни цели.

Пример:

Дружество е поело разходите за наем на нает имот от управителя на предприятието. 

В този случай дружеството не може да отчете извършените от него разходи като разходи в натура за лично ползване, тъй като става дума за платена наемна услуга в полза на друго лице (управителят).

Пример 2:

Дружество извършва разход за застрахователна услуга, свързана с фирмен лек автомобил, който се ползва от управителя за лични нужди и за бизнес цели.

В този случай обаче услугата, която дружеството е платило е пряко свързана с фирмен актив, който се ползва за бизнес цели и за лични нужди и поради тази причина този разход може да се отчете като разход за лично ползване. 

2. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ЧАСТТА НА ЛИЧНОТО ПОЛЗВАНЕ НА ФИРМЕНИ АКТИВИ?

След като изяснихме същността на разходите за лично ползване, на следващо място следва да разгледаме как да определим стойностно каква част от отчетения счетоводен разход следва да отчетем като разход за лично ползване.

Определянето на стойността на личното ползване на фирмен актив е от изключително важно значение, тъй като тя представлява данъчната основа, върху която дружеството следва да определи дължимия данък.

В закона са предвидени специфични правила за определяне частта на личното ползване (данъчната основа) в зависимост от конкретните видове активи, които са предмет на лично ползване, а именно:

• Недвижимо имущество (например къщи, вили, апартаменти, офиси и др); 
• Превозни средства (например леки автомобили, бусове, камиони и др.);
• Активи, различни от посочените в първите две категории (например мобилни телефони, лаптопи и др.). 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛИЧНОТО ПОЛЗВАНЕ ПРИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Когато е налице лично ползване на недвижими имоти разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението:

1. между площта, използвана за лично ползване, и общата площ на съответното недвижимо имущество, 

или

2. между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество

Пример:

Дружество закупува двуетажна къща на стойност 400 000 лева като първият етаж от нея ще се използва за офис на дружеството, а на втория етаж ще живее управителят. Първият етаж е с площ 120 кв.м, а вторият с площ 110 кв.м.

Имотът е отчетен като актив на предприятието с годишна данъчна амортизация в размер на 16 000 лева. През текущата година са извършени разходи за електроенергия, топлоенергия и водоснабдяване в размер на 5 000 лева.

В този случай общите счетоводни разходи, които ще бъдат отчети през годината от предприятието ще бъдат 21 000 лева ( 16 000 лв. + 5 000 лв.)

Общата площ на къщата е 230 кв. м., от които за лично ползване се използват само 110 кв. м. (вторият етаж). 

Следователно частта на личното ползване ще се определи по следния начин: 

21 000 лева х 110 кв. м / 230 кв. м = 21 000 лв х 0.48 = 10 080 лева лично ползване

Върху стойността на личното ползване в размер на 10 080 лева, дружеството ще дължи годишен данък върху личното ползване (данък уикенд), който е в размер на 3% годишно или 302.40 лв. (10 080 лв. х 3%)

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛИЧНОТО ПОЛЗВАНЕ ПРИ ПРЕВОЗНИТЕ СРЕДСТВА

Когато е налице лично ползване на превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:

1. по съотношението:

а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или

б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или

2. по фиксиран процент (50%). 

Горното означава, че когато говорим за лично ползване на превозни средства са възможни два варианта за определяне на личното ползване. 

Единият вариант е личното ползване да се определи на база изминатите километри или часовете, в които превозното средство е ползвано за лични нужди.

Вторият вариант обаче ни дава възможност да приложим фиксиран процент на личното ползване, който е в размер на 50% от общия размер на отчетените счетоводни разходи.

Общото и при двата варианта е, че всички разходи, свързани с превозното средство трябва да са документирани чрез фактура на името на дружеството. 

Разликата между двата предложени от закона варианта е, че ако изберем да приложим първия вариант, всички експлоатационни разходи (както за служебно, така и за лично ползване), освен с фактура за придобиване на горивото, следва да се документират и чрез издаване на вътрешен за предприятието документ. 

Този документ може да е  например пътен лист, пътна книжка, разпечатка от GPS система, изготвена таблица или отчет и др., чрез който да се установи размерът на разходите за служебно и лично ползване на база на изминатите километри;

Ако изберем обаче да приложим втората опция с фиксирания процент (50%), законът ни освобождава от задължението да документиране изминатите километри чрез пътна книжка, пътен лист и прочие. В този случай е необходимо да разполагаме само с фактура, удостоверяваща извършения разход (например за гориво, консумативи и др.).

Пример:

Дружество наело лек автомобил с годишен наем в размер на 60 000 лева, който се използва както в за целите на стопанската дейност, така и за лични нужди от управителя. 

Годишните разходи за консумативи на автомобила (гориво, застраховки, масла, филтри и др.) са в размер на 4000 лева.

По данни от пътната книжка през годината дружеството е изминало 40 000 километра, от които за лични нужди управителят е изминал 15 000 километра, а за бизнес цели – 25 000 километра.

В този случай частта на личното ползване следва да се определи по следния начин:

Вариант 1: на база изминати километри

64 000 лева х 15 000 км / 40 000 км = 64 000 лева х 0.38 = 24 320 лева лично ползване.

Дължим данък: 24 320 лева х 3% = 729.60 лв.

Вариант 2: на фиксиран процент (50%)

Общата стойност на разходите за годината е 64 000 лева, следователно личното ползване ще бъде в размер на 32 000 лева (50% от 64 000 лева)

Дължим данък: 32 000 лева х 3% = 960 лв.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛИЧНОТО ПОЛЗВАНЕ ПРИ ОСТАНАЛИТЕ АКТИВИ

За активите, различни от превозни средства и недвижимо имущество, е предвидено данъчната основа да бъде 20% от общия размер на разходите за съответния актив, освен ако дружеството не обоснове документално друг размер на основата.

3. КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ЛИЧНОТО ПОЛЗВАНЕ И В КАКВИ СРОКОВЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДЕКЛАРИРА?

Както стана ясно от изложеното по-горе върху частта, представляваща лично ползване на фирмени активи дружеството дължи данък. 

Този данък в размер на 3% върху стойността на личното ползване и се определя, декларира и внася на годишна база чрез Годишната данъчна декларация за търговските дружества в срок до 30 юни.

Важно е да се отбележи, че от данъчна гледна точка данъкът за личното ползване, както и разходите в натура за лично ползване на фирмени активи се отчитат като разходи за предприятието, които се признават за данъчни цели.

4. СЪЩЕСТВУВА ЛИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА НЕ СЕ ДЪЛЖИ ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ?

Много често в практиката собствениците на бизнес се стремят към максимална данъчна оптимизация, която се изразява в намаляване на разходите за данъци като цяло.

В случая с личното ползване на фирмени активи, както стана ясно, възниква още едно задължение за данъчно облагане на дружеството, което обаче би могло да бъде избегнато, тъй като законодателят ни е дал право на избор как да облагаме личното ползване на фирмени активи.

До момента разглеждахме личното ползване от гледна точка на дружеството и стигнахме до извода, че от гледна точка на предприятието личното ползване на фирмени активи представлява и се отчита като разход.

От гледна точка на лицата, които използват фирмените активи обаче, като например управителите и служителите, личното ползване представлява форма на непаричен доход, тъй като тези лица се облагодетелстват ползвайки фирмено имущество за лични нужди без да плащат за това.

Именно поради тази причина, законодателят е дал възможност на всяко предприятие да направи избор дали да облага личното потребление с данък върху личното ползване, който да бъде за негова сметка по реда на ЗКПО, или да избере да облага това лично ползване като непаричен доход за персонала по реда на ЗДДФЛ.

Когато дружеството избере да облага личното ползване по реда на ЗКПО, от гледна точка на физическите лица този доход е необлагаем по реда на ЗДДФЛ, тъй като данъкът е поет от предприятието. 

Ако обаче дружеството реши да облага личното потребление по реда на ЗДДФЛ, то от гледна точка на физическите лица се формира облагаем доход по реда на ЗДДФЛ и данъкът върху него е за сметка на съответното физическо лице. В този случай предприятието не дължи данък върху личното ползване по реда на ЗКПО.

Изборът кой от двата начина на облагане да се приложи, предприятието прави всяка година чрез подаването на своята Годишна данъчна декларация. 

Когато дружеството не е изрично избрало да облага личното ползване по реда на ЗКПО се приема, че облагането ще се извършва според правилата на ЗДДФЛ като непаричен доход на персонала.