Облагане с ДДС при доставката на услуги към чуждестранни клиенти

Облагане с ДДС при доставката на услуги към чуждестранни клиенти

Актуално към 29.05.2023 г.

Много бизнеси в България са концентрирани в предоставянето на различни видове услуги за своите клиенти. 

Сферата на услугите представлява широк спектър от дейности, които не включват производство или доставка на физически стоки. Това е сектор, в който се предлагат професионални, интелектуални, рекламни, финансови, транспортни, информационни, консултантски, туристически, маркетингови и други подобни услуги.

Секторът на услугите е неразделна част от икономиката и играе важна роля във всяко общество. В съвременния свят услугите се развиват бързо и се променят, включвайки нови технологии и иновации, които подобряват начина, по който хората комуникират, работят и живеят.

 В условията на глобална икономика облагането с ДДС при доставката на услуги към чуждестранни клиенти е тема, която вълнува много предприемачи и поражда редица въпроси след себе си по отношение на това в кои случаи следва да бъде начислен ДДС и кога сделката няма да бъде облагана с този данък. 

При доставката на услуги се прилагат специфични правила и процедури, които определят кои услуги се облагат с ДДС, как се определя стойността на данъка и какви са задълженията на доставчиците на услуги. 

В статията ще разгледаме основните принципи и правила, свързани с облагането с ДДС при доставка на услуги към чуждестранни клиенти, както и важните данъчни аспекти, които трябва да бъдат взети предвид от предприятията и предприемачите при изпълнение на техните данъчни задължения.

Важно е да отбележим, че поради големият обхват на сектора на услугите, с цел постигане на максимално стегнато съдържание на изложението, в тази статия няма да бъдат засегнат въпросът с облагането на някои по-специфични видове услуги като:

  • Услуги, свързани с недвижими имоти
  • Услуги, свързани с транспорт на стоки и пътници
  • Услуги, свързани с осигуряването на достъп до събития
  • Услуги, свързани с развлекателни цели
  • Услуги, свързани с отдаване под наем на превозни средства
  • Ресторантьорски и кетъринг услуги
  • Посреднически услуги
  1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ УСЛУГИТЕ ПО СМИСЪЛА НА ЗДДС?

Според разпоредбите на ЗДДС услугата е всяко нещо, което притежава някаква стойност и е различно от стока или парите в обращение, използвани като законно платежно средство (в това число и чуждестранната валута).

Когато извършваме доставки, за целите на ЗДДС е важно да определим дали доставяме стока за нашия клиент или доставяме услуга, тъй като правилата за облагане с ДДС в двата случая са различни.

В този смисъл се приема, че извършваме доставка на услуга, когато предмет на сделката е:

  • Физически или интелектуален труд (например: консултантски услуги, услуги по строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя на разпореждане от изпълнителя и др.);
  • Продажбата или прехвърлянето на права върху дадено нематериално имущество (например: изработка на специализиран софтуер);
  • Поемането на задължение да не извършваме определени действия или да не упражняваме някакви права (например: дружество изплаща възнаграждение на друго дружество, в резултат на което последното няма да извършва дейност в търговски център поради сходство на дейностите на двете дружества);
  • Извършване на услуга по ремонт или подобрение на нает актив от наемателя.
  1. КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ОБЛАГАНЕ С ДДС ПРИ ДОСТАВКАТА НА УСЛУГИ КЪМ ЧУЖДЕСТРАННИ КЛИЕНТИ?

Когато нашето дружество е доставчик на услуги към чуждестранни клиенти, основният въпрос е дали трябва да начисляваме ДДС върху стойността на предоставената от нас услуга.

За да отговорим на този въпрос, е важно да обясним същността на едно понятие, което е фундаментално за ЗДДС, а именно „място на изпълнение при доставка на услуга“.

Най-общо казано, мястото на изпълнение ни показва коя е държавата, в която ДДС следва да бъде начислен и внесен като на практика това е страната, в чийто държавен бюджет ще постъпи начисленият ДДС под формата на данъчен приход.

Определянето на мястото на изпълнение при доставки на услуги е от основно значение, тъй като според закона облагаеми с ДДС са само доставките на услуги, които са с място на изпълнение на територията на България.

Като доставчици на услуги, ние сме длъжни да определим къде е мястото на изпълнение за всяка конкретна сделка, която извършваме и когато това място на изпълнение е в България, следва да начислим ДДС върху стойността на услугата, която извършваме.

Законът за ДДС поставя конкретни правила, регламентирани в чл. 21-24 от ЗДДС за това как правилно да определим къде е мястото на изпълнение, когато извършваме доставка на услуги.

Основният принцип, който трябва да следваме, когато определяме мястото на изпълнение при доставка на услуги е какъв е статутът на получателя на услугата (нашият клиент). 

В този смисъл получателят може да притежава статут на данъчно задължено лице или на данъчно незадължено лице.

Данъчно задължените лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност. Това са всички търговци, включително лицата, упражняващи свободна професия, както и всякакви други лица, които извършват редовно и по занятие дадена търговска дейност. 

Обикновено в практиката тези лица имат валидна ДДС регистрация в съответната държава-членка на ЕС и разполагат с така наречения ДДС номер. Най-често тук става дума за други чуждестранни търговски дружества, но тези субекти могат да бъдат и физически лица, регистрирани по ДДС в държавата-членка, където са установени (например фрийлансъри, които са регистрирани по ДДС в друга държава-членка).

Данъчно незадължените лица са лица, които не извършват независима икономическа дейност и съответно нямат ДДС регистрация в съответната държава-членка на ЕС, където са установени. 

Тук най-яркият пример са обикновените физически лица, които са потребители на услуги. Когато предоставяме услуги към данъчно незадължени физически лица, мястото на изпълнение е постоянният адрес или обичайното пребиваване на лицето (мястото, вписано в паспорта или личната му карта).

Българското данъчно законодателство не дава ясна дефиницията за това кои лица са данъчно задължени и кои ще се определят като данъчно незадължени лица. 

В тази връзка, когато правим преценка относно статута на получателя следва да разполагаме с доказателства, които да удостоверяват статута на получателя – дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г

Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, включително и България.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в Регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези доказателства са различни в зависимост от това, къде е установен получателя – в Европейския съюз или извън него.

Относно получателите, които са установени в Европейския съюз:

  • Когато получателят на услугата е установен в държава-членка на ЕС, доставчикът може да счете, че получателят е данъчно задължено лице, когато същият му е съобщил своя валиден ДДС номер.

Това е най-честата хипотеза с клиенти, установени в други държави-членки на ЕС, тъй като когато тези лица притежават ДДС регистрация в съответната държава, те следва да ни изпратят своя валиден ДДС номер и това е достатъчно основание да ги определим като данъчно задължени лица.

Относно получателите, които са установени извън Европейския съюз:

  • Когато получателят на услугата е установен в държава, която е извън Европейския съюз, доставчикът може да счете, че получателят е данъчно задължено лице, когато получи удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган в държавата на получателя, което да  потвърждава факта, че получателят извършва стопанска дейност.
  • Когато доставчикът не разполага с такова удостоверение, може да счете, че получателят е данъчно задължено лице, ако разполага с валиден ДДС номер на получателя или друг подобен номер, изпълняващ същата функция, който да бъде издаден от компетентните органи на другата държава.

Тази хипотеза, касае случаите, когато предоставяме услуги на дружества, установени извън Европейския съюз (например САЩ, Канада, Австралия и т.н.). 

В този случай, за да можем да определим получателите като данъчно задължени лица е необходимо да притежаваме информация за издаден данъчен или друг подобен номер на получателя, с който да се идентифицират субектите, извършващи стопанска дейност на територията на съответната държава.

След като изяснихме понятията за данъчно задължени и данъчно незадължени лица, нека обърнем внимание и на двете основните правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги:

Когато доставяме услуга към получател, който е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение ще бъде в държавата, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност (чл. 21, ал. 1 от ЗДДС).

Горното означава, че в тази хипотеза, когато българско дружество извършва услуга към данъчно незадължени лица, мястото на изпълнение ще бъде на територията на България (там, където е установен доставчикът) и следователно услугата, която се извършва ще бъде облагаема с ДДС.

Когато доставяме услуга към получател, който е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще бъде в държавата, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС). 

Това на практика за нас ще означава, че когато българско дружество извършва услуга към данъчно задължени лица, мястото на изпълнение ще бъде на територията на държавата, където е установен получателят (обикновено там където се намира седалището и адресът на управление) и следователно услугата, която българското дружество предоставя ще бъде без облагане с ДДС.

Причината да не се начислява ДДС при доставка на услуги към данъчно задължени лица е така нареченият механизъм на „обратното начисляване“.

Според този механизъм, когато извършим услуга към данъчно задължено лице, което е установено в друга държава-членка на ЕС, ние не следва да начисляваме ДДС в издадената от нас приходна фактура, защото нашият клиент има задължение да си самоначисли и внесе данъка според ДДС ставката, която е валидна за неговата държава и спрямо разпоредбите на законодателството на тази държава.

Този режим се прилага и у нас, когато ние като данъчно задължени лица получаваме услуги от контрагенти, установени в Европейския съюз. Фактурите, които получаваме са без начислен ДДС, защото ние сме длъжни да си самоначислим данъка чрез издаването на така наречения Протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Практически пример 1

Фактическа обстановка:

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва маркетингова услуга на стойност 10 000 евро за немско дружество, което е регистрирано по ДДС в Германия. Немското дружество предоставя своя ДДС номер, издаден от немската данъчна администрация.

Следва ли българското дружество да начисли ДДС във фактурата, която ще издаде към немския си клиент?

Отговор:

В конкретния случай, тъй като клиентът на българското дружество е данъчно задължено лице, установено в Германия, то мястото на изпълнение при доставката на маркетинговата услуга ще бъде на територията на Германия (там, където е установен получателят). 

От това следва, че българското дружество няма да начисли ДДС в издадената фактура на основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Практически пример 2

Фактическа обстановка:

Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва маркетингова услуга на стойност 10 000 евро за физическо лице, което е гръцки гражданин. Физическото лице не извършва независима икономическа дейност и няма ДДС регистрация в Гърция.

Следва ли българското дружество да начисли ДДС във фактурата, която ще издаде към немския си клиент?

Отговор:

В конкретния случай, тъй като клиентът на българското дружество е данъчно незадължено лице, установено в Гърция, то мястото на изпълнение при доставката на маркетинговата услуга ще бъде на територията на България (там, където е установен доставчикът). 

От това следва, че българското дружество трябва да начисли 20 %ДДС върху стойността на извършената услуга на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС.

  1. КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ДОКУМЕНТИРАНЕ ПРИ ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ КЪМ ЧУЖДЕСТРАННИ КЛИЕНТИ?

ЗДДС поставя определи изисквания относно документирането на извършените доставки към чуждестранни клиенти.

По отношение на доставките на услуги към други чуждестранни търговски дружества следва да документираме продажбите си чрез издаването на фактура. 

Във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „обратно начисляване“, както и основанието за това – чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Когато клиентите ни са лица, установени в държави-членки на Европейския съюз и са с валиден ДДС номер, към месечната справка-декларация по ЗДДС следва да подадем и така наречената VIES-декларация. В този случай при изготвянето на дневник продажби следва да отразим издадената приходна фактура в колона 22.

Когато клиентите ни са лица, които са установени в държава, която е извън Европейския съюз следва да отразим издадената от нас фактура в колона 23 на дневник продажби. В този случай VIES-декларация не се подава.

Облагане с ДДС при доставката на услуги към чуждестранни клиенти

Николай Такиев

Николай Такиев е магистър по „Счетоводство и бизнес анализ" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През периода 2017 - 2019 г. работи като счетоводител, а впоследствие и като главен счетоводител в компания, която е специализирана в счетоводното обслужване на управляващи дружества, договорни фондове и инвестиционни посредници. От началото на 2021 г. Николай основава своя компания – Такиев Финанс, която е специализирана в областта на счетоводните услуги и данъчното консултиране. Компанията работи съвместно с една от водещите одиторски компании в България по линия на данъчното консултиране, данъчния одит и Дю дилиджънс услуги. През 2021 година Николай става част от екипа на Finance Academy като преподавател и основател на цялостна професионална програма за обучение по счетоводство и данъци.

Безплатен семинар:  Дигитализация в счетоводството

10/04/2024

Безплатен семинар: Дигитализация в счетоводството

Подгответе се за вълнуващо пътешествие, представено от съвместните усилия на Evrotrust, Nula.bg и Асоциацията на счетоводителите и счетоводните къщи (АССП) в България.

Виж още

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

05/04/2023

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

Nula.bg, обявява партньорство с банка ДСК за улеснено финансово управление. Нашите общи клиенти ще получат 15% намаление в Nula.bg и ще могат да използват услугата на банката за откриване на бизнес сметка онлайн.

Виж още

Какво представлява валутният борд?

16/04/2024

Какво представлява валутният борд?

През последните няколко години в България е нашумяла темата „за“ или „против“ запазването на българския лев. Въпреки задълбочената дискусия, въпросът кой монетарен механизъм е най-добър за страната ни, още е отворен.

Виж още

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

12/04/2024

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на Nula.bg е номиниран в класацията
“Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”.

Виж още