Възможността за получаване на заплата в криптовалута е актуален въпрос, който включва множество аспекти на трудовото възнаграждение. Заплата в широк смисъл обхваща не само работници и служители по трудов договор, а и управители, съдружници, акционери и лица, упражняващи свободна професия.
Заплата в широкия смисъл на думата получават не само работниците и служителите по трудов договор, а и приравнените на тях, включително:
Изброяването не е изчерпателно.
В конкретната статия ще разгледаме заплатата в най-тесния смисъл на думата, а именно брутно трудово възнаграждение съгласно Кодекса на труда.
Възнаграждението е основно и допълнително:
Към основното трудово възнаграждение има много ясни и точни изисквания в Кодекса на труда. Уредбата на закона тук е императивна и следва принципа “всичко, което не е изрично разрешено, е забранено”.
Към допълнителното възнаграждение по трудов договор се прилага доста широка свобода на договаряне, стига уговорката между работника и работодателя да е писмена и да е част от трудовия договор или от допълнително споразумение към него. Уредбата тук е диспозитивна и следва принципа “всичко, което не е изрично забранено, е разрешено”.
Нормата, която урежда въпросите с основното и допълнителното трудово възнаграждение, е чл. 269 от Кодекса на труда, който класифицира:
“Изплащане в пари и в натура”
Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. (2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
Под “натура” се има предвид допълнителното материално стимулиране, което много работници или служители получават като бонус акции на компанията – работодател или свързано с нея дружество, служебен телефон, дрехи, ваучери за храна, карти за фитнес, застраховки и др.
Режимът на плащанията в криптовалута е, че те трябва да представляват допълнително възнаграждение, а не основно.
Изискванията към основното възнаграждение са:
Всички плащания, които излизат извън тези ограничения и са определени като допълнително възнаграждение в натура, могат да се изплащат като акции, криптовалути и др.
Това, което е важно да се знае, е, че следва да са описани в трудовия договор и в правилника за организация на работната заплата в предприятието. Доходите в натура са част от осигурителния доход, когато доходът на работника извън допълнителното възнаграждение е под максималния осигурителен праг за страната.
Пример: Заплатата е 10 000 лева. Основното трудово възнаграждение е 2000 лева. Максималният осигурителен праг е 3750 лева. За плащане в натура в криптовалута са начислени 8000 лева, които са платени например в USDC. Удръжка за осигуровка в пълен размер ще трябва да се направи върху максималния праг, без оглед на размера на основното възнаграждение. Цялата информация следва да е описана във фиша.
Технически е добра идея да са описани в трудовия договор крипто адресите на работодателя и на работника или служителя. Ако работодателят няма официално предоставен от работника или служителя крипто адрес, е възможно служителят да претендира, че не си е получил цялата заплата. Това е повод за спорове пред съд. И тъй като адресите са анонимни, за разлика от транзакциите, които са общодостъпни за всички и се виждат в блокчейна, ще се види транзакцията на плащането, но няма да може да се направи връзката (от работодателя), че адресът, в който са постъпили криптовалутите, наистина принадлежи на работника или служителя. Затова тази информация трябва да фигурира при работодателя писмено, като писмената форма е за доказване.
Между начисляването на заплатата и нейното плащане, е възможно да възникнат курсови разлики. Затова е добра идея заплатата винаги да включва размера на допълнителното възнаграждение във фиатни пари (лева) и уточнението, че ще се предостави в конкретна криптовалута на конкретен адрес.
В описания случай работникът или служителят не е длъжен да декларира допълнително притежаваната от него криптовалута, но трябва да декларира продажбата или замяната й, когато реши да я инвестира или да я харчи.
Когато реши да я харчи за лични нужди, дължи данък върху курсовата разлика от покачване на цената на валутата, ако такава е на лице. Има право да приспадне загубата за данъчни цели, ако такава е налице, при строго спазване на принципите на подоходното облагане (може да се приспадат загуби само от печалби от други финансови активи, но не и например от печалбата за продаден апартамент). Обикновено се декларира в приложение 5, с код 508. За цена на придобиване се взема средната претеглена цена, формирана според фишовете за заплата, а не се посочва 0 или произволна стойност.
Ако служителят започне да инвестира или търгува, е възможно да формира занятие и тогава ще трябва да третира последващата доходност от това свое занимание като доходи или загуби от търговска дейност, в зависимост от резултатите. Те се декларират в приложение 2 на годишната данъчна декларация на лицето.
Много често бонусите в криптовалута по никакъв начин не се описват от работодателя във фиша за заплата или в трудовия договор за работника или служителя. Изплащат се като vesting allocation по смисъла на споразумение за отпускане на grant от токени или без абсолютно никакви писмени уговорки между страните.
Работодателят е осигурител и като такъв по закон е натоварен със задължението да направи удръжките за осигуровки и данъци от възнаграждението на работника или служителя. Когато се плати като гранд, това плащане няма абсолютно нищо общо с трудовия договор на лицето и с правоотношението работодател-работник, поне на хартия. Страните са същите, но правоотношението на хартия не е свързано с трудовия договор, който го обвързва. Затова много често такива плащания остават без да са направени задължителните удръжки от страна на работодателя за данъци. Когато не е свързано с трудовия договор, е спорно дали плащането на този доход (vesting allocation) изобщо е осигурителен доход. Личното становище е, че не е, защото формално няма връзка с положения труд и постигнатите резултати, за което работникът си е получил заплатата.
Тъй като не може да се определи характера на дохода и от каква правна връзка между страните е породен, има две възможности:
Когато започне да харчи доходът за лични нужди или да го инвестира или търгува, следват стъпките, които вече описахме.
Данъчен консултант, управляващ съдружник в счетоводна къща Веста Консулт
31/03/2025
Всеки, който пребивава в дадена държава, е длъжен да плаща данъци върху дохода си
към данъчните органи на тази държава. Това е основен принцип в международното
данъчно облагане. Гражданството няма значение – решаващото е държавата на
пребиваване.
Виж още