КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ДИВИДЕНТИТЕ?

Дивидентите представляват парични и непарични плащания, които получават собствениците на дадено дружество, когато същото е реализирало печалба през дадена година или има натрупана печалба от минали години.

В общия случай размерът на дивидентите зависи преди всичко от относителния дял на участие на всеки собственик в капитала на търговското дружество.

Погледнати в по-широк икономически смисъл, дивидентите се разглеждат като форма на възвръщаемост за направената инвестиция от собствениците в едно търговско дружество.

Обикновено, когато се изплащат дивиденти, това може да се разглежда като признак за добро финансово състояние на една компания.

Условието дружеството да е реализирало печалба или да има натрупана такава от минали години не е единствено, за да може един собственик да получи дивидент.

Според Търговския закон е необходимо да е взето решение за разпределяне на дивиденти от общото събрание на съдружниците или общото събрание на акционерите.

В практиката са известни две основни форми на дивидентите:

– Дивиденти в парична форма
Това е традиционната и най-често срещана форма на изплащане на дивиденти, особено за нашите географски ширини. Именно поради тази причина днешната статия ще фокусира своето внимание върху паричните дивиденти.

– Дивиденти в непарична форма
Този тип дивиденти могат да бъдат изплатени на собствениците под различни непарични форми – материални вещи като автомобили, апартаменти и други подобни; нови акции или дялове; увеличаване на номиналната стойност на съществуващите акции или дялове.

КАК СЕ ОБЛАГАТ ДОХОДИТЕ ОТ ПОЛУЧЕНИТЕ ДИВИДЕНТИ?

Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) си има своя собствена дефиниция за понятието дивидент, която е поместена в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона, а именно:
– доходи от акции;
– доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
– скрито разпределение на печалбата по смисъла на дефиницията, ползвана в ЗКПО (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).

Когато физическите лица получават доходи от дивиденти, тези доходи са облагаеми с окончателен данък по силата на чл. 38 ал. 1 точка 2 от ЗДДФЛ.

Данъчната основа (онова, върху което се дължи данъка) е брутната сума на дивидента, определена в решението за разпределяне на дивидент, а приложимата данъчна ставка е в размер на 5%.

Тъй като дивидентите се облагат с окончателен данък, задължението за удържане и внасяне на данъка е на конкретното дружество, което разпределя дивидента.

Дивиденти от дружества в страната

Когато едно физическо лице получи дивидент от дружество, което е установено в България, този дивидент следва да бъде обложен с окончателен данък в размер на 5% като за физическото лице не възниква задължение за подаване на годишна данъчна декларация.

Важно е да се има предвид, че с окончателен данък се облагат както дивидентите получени в пари, така и тези, които са получени в натура, под формата на материални активи (движимо или недвижимо имущество).
Това означава, че в случай на изплащане на дивиденти в натура, например под формата на автомобили, апартаменти и други, то обект на облагане е пазарната стойност на вещта, предоставена като дивидент към момента на вземане на решението за разпределяне на дивиденти в натура (чл. 10, ал. 2 и 4 ЗДДФЛ).

Върху доходите от получени дивиденти не се дължат осигурителни вноски, тъй като тези доходи не са свързани с извършването на трудова дейност.

Важно е да се отбележи, че както споменахме по-горе макар данъкът да е за сметка на конкретното физическо лице, то задължението за неговото деклариране и внасяне в държавата е на платеца на дохода – дружеството, което изплаща конкретния дивидент.

Тук искаме да обърнем една особеност, която е свързана с максимално допустимия размер на дивидент, който може да бъде изплатен в брой на едно физическо лице.

Съгласно чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, когато става дума за плащания на територията на страната, които са равни или надвишават 10 000 лева, то задължително тези плащания следва да се извършват по банков път. Това изискване на закона е относимо и към изплащаните дивиденти.

Дивиденти от дружества в чужбина

Доходите от дивиденти, които са изплатени от дружества, установени в чужбина също подлежат на облагане с окончателен данък. Този данък се удържа от платеца на дохода, който в случая е чуждестранното дружество, изплащащо дивидентите.

Важно е да отбележим обаче, че за тези доходи лицето следва да подаде годишна данъчна декларация, тъй като същите представляват доходи от източник в чужбина (чл. 50 ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ).
В този смисъл, доходите от получени дивиденти от акции на чуждестранен емитент, следва да се посочат в част IV на приложение № 8 на Годишната данъчна декларация с код на дохода 8141-Доходи от дивиденти с източник в чужбина.

Важно е да се отбележи, че ЗДДФЛ предвижда възможност за физическите лица да приспаднат удържания за тяхна сметка данък върху дивидентите в чужбина от дължимия окончателен данък, който са задължени да декларират и заплатят в България.

Тази възможност за приспадане е предоставена от законодателя с цел да се избегне двойното облагане на един и същ доход и се реализира на практика чрез така наречените Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), които България е сключила с редица държави.

В настоящата статия ще вземем за пример сключената СИДДО между България и САЩ като доста често срещан случай в практиката.

Съгласно СИДДО между Република България и САЩ и по-конкретно в член 10, ал. 1 е предвидено като общо правило, че доходи от дивиденти, които са изплатени от американско дружество на лице, което е местно за Република България, следва да се облагат с данък върху дивидентите в Република България.

Въпреки цитираната в предходния абзац разпоредба, спогодбата дава възможност тези доходи да бъдат обложени и в САЩ като американското дружество удържи дължимият данък, но при спазване на ограничение в размера на приложимата данъчната ставка от 10% (чл. 10, ал. 2 от СИДДО).

Следователно, ако физическото лице е обложено с данък върху доходите си от дивиденти в САЩ, то има право да приспадне размера на този данък от дължимия данък в България. Това е така нареченият метод на „данъчния кредит“, чрез който се реализира избягване на двойното данъчно облагане. От гледна точка на практиката това е по-често срещаният случай.

Важно е да се отбележи, че в тези случаи лицето следва да разполага с документ, който да удостоверява, че данъкът е удържан и платен в САЩ. От практическа гледна точка, за такъв документ може да се приеме справка от данъчната служба в САЩ или справка от инвестиционния посредник, от която да става ясно, че данъкът е удържан и платен в чужбина.

Ако лицето не желае да бъде обложено с данък в САЩ, следва да се обърне внимание, че прилагането на спогодбата във връзка с това да се упражни правото за облагане в България не може да стане служебно (автоматично).
В повечето случаи получателят на дохода следва да представи пред платеца заявление, декларация или друг документ, чрез който да се идентифицира като местно лице на друга държава като в конкретния случай със САЩ това е определен формуляр (W-8BEN за физическите лица и W-8BEN-Е за дружествата).

Дивиденти под формата на нови акции или дялове или увеличение в номиналната стойност на съществуващите акции или дялове

В тази хипотеза се разглеждат случаите, при които дадено дружество решава да разпредели своята печалба под формата на нови акции или дялове, които да предостави на своите собственици.

В този случай отделното физическо лице ще придобие непаричен дивидент под формата на нови акции или дялове, в резултат на което ще се увеличи участието му като брой притежавани акции или дялове в капитала на дружеството.

Възможен е и друг вариант, при който дружеството не разпределя дивидент под формата на нови акции или дялове, а взема решение да увеличи номиналната стойност на вече съществуващите (емитираните) акции или дялове.

В резултат на тази операция всеки собственик ще запази броя на акции или дялове, които притежава, но тяхната номинална стойност ще бъде увеличена.

Важно е да отбележим, че без значение по кой от двата начина ще бъде изплатен дивидентът – дали чрез нови акции, или чрез увеличение в номиналната стойност на съществуващи такива, то съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗДДФЛ тези непарични доходи от дивиденти са освободени от облагане с данък към момента на тяхното получаване.

Разбирането на законодателя при тези ситуации е, че облагането ще се отложи във времето, най-вече в две конкретни хипотези, когато:

1) собствениците извършат сделка по продажба на притежаваните от тях акции или дялове

2) собствениците получат така наречения ликвидационен дял в случаите, когато вземат решение да напуснат дружеството или дружеството влезе в процедура по ликвидация.

Бихме искали да уточним, че в цитираните два случая облагането ще бъде различно, тъй като в първия случай при продажба на акциите или дяловете, физическото лице ще дължи данък в размер на 10%, докато при втория вариант с получаването на ликвидационен дял, физическото лице ще дължи данък в размер на 5%.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ НА ПРИТЕЖАВАНИ АКЦИИ В ЧУЖБИНА

Освен получените доходи от дивиденти в годишната данъчна декларация следва да се оповести информация и по отношение на притежаваните акции и дялови участия в дружества от чужбина към 31 декември. Тази информация се обявява в част I на приложение № 8.

Информацията включва данни за държавата на емитента, брой притежавани акции, дата на придобиване на акциите както и цената, по която същите са придобити от физическото лице.

Това означава, че физическите лица следва да обявят данни за структурата на инвестиционния си портфейл от акции към края на годината.

Спецификата при оповестяването на тази информация, на която искаме да обърнем внимание е, че в колона 6 на част I, където следва да се даде информация за стойността на акциите/дяловете в лева, следва да се използва валутният курс към датата на придобиване на акциите, а не този към 31 декември.