Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #photovoltaic #systems #taxes

С нарастването на цените на електроенергия през последната една година все по-често срещана алтернатива за бизнеса и гражданите е получаването на електроенергия чрез фотоволтаична централа.

Все по-често срещан е и инвеститорският интерес към този вид бизнес, тъй като според последните данни фотоволтаиците ще нараснат тройно като капацитет до 2030 година, когато България трябва да постигне 27% дял на ВЕИ от общото потребление на енергия.

Настоящата статия има за цел да представи основна информация, свързана с данъчното облагане на физическите лица, които изграждат собствени фотоволтаични централи, чрез които реализират доходи от продажба на електроенергия.

1. ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ЧРЕЗ ФОТОВОЛТАИЧНА ЦЕНТРАЛА

Когато едно физическо лице получава доходи от продажба на електрическа енергия чрез собствена фотоволтаична централа според данъчното законодателство се приема, че това лице извършва стопанска дейност.

Физическите лица, които извършват стопанска дейност следва да облагат своите доходи по реда, определен в ЗДДФЛ, свързан с облагане доходите на едноличните търговци като тук е много важно да се отбележи, че данъчният закон не се интересува дали лицето има формална регистрация като едноличен търговец. 

Това означава, че дори и дадено физическо лице да не е регистрирано като едноличен търговец, то следва да се облага като такъв в случаите, когато получава доходи от извършване на стопанска дейност.

Съгласно Търговския закон всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва продажба на стоки от собствено производство, следва да се счита за търговец. В конкретния случай продажбата на електроенергия, която е произведена от собствена фотоволтаична централа попада именно в тази хипотеза на закона.

Едноличните търговци дължат данък в размер на 15% от реализираната печалба от извършваната стопанска дейност. Този данък се декларира и заплаща ежегодно чрез подаване на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 юни.

При изготвянето на своята Годишна данъчна декларация физическото лице следва да попълни Приложение № 2 за доходи от облагане като ЕТ (едноличен търговец).

Важен момент при облагането на едноличните търговци е, че те следва да формират своята печалба от стопанска дейност по правилата на корпоративния закон (ЗКПО), въпреки че реално облагането на тази печалба е регламентирано в ЗДДФЛ.

2. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА СЧЕТОВОДСТВО

Физическите лица, които извършват стопанска дейност са задължени да водят счетоводство за своята дейност. Това означава, че тези лица следва да отчитат реализираните приходи и извършените разходи, спазвайки изискванията на закона за документална обоснованост, както и правилата на приложимите счетоводни стандарти.

Отчитането на приходите и разходите при спазване на принципа за документална обоснованост изисква същите да се отчитат чрез документи (например фактури), които съдържат задължителни реквизити, определени чрез Закона за счетоводството и ЗДДС.

Както вече споменахме, според ЗДДФЛ се облага само реализираната печалба от стопанската дейност. Печалбата от дейността е разликата между генерираните приходи и извършените разходи в рамките на годината.

В този ред на мисли, ако дадено лице е реализирало загуба от дейността, то тя не се облага с данък и нейният размер (на загубата) би могъл да се приспадне в бъдещи години, когато лицето генерира печалба. 

Така например, ако през дадена година лицето е генерирало загуба в размер на 10 000 лева, то тази загуба няма да се облага с данък. Същевременно, ако през следващата година лицето генерира печалба в размер на 15 000 лева, то ще има право да приспадне загубата от миналата година и на практика да плати данък само върху 5 000 лева.

3. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЪЛЖИМИЯ ДАНЪК И ДАНЪЧНАТА ОСНОВА

Както коментирахме по-горе, физическите лица, които извършват търговска дейност следва да облагат своите печалби, чието определяне следва да спазва разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Според действащия корпоративен закон търговците (в това число и физическите лица) следва да определят така наречения данъчен финансов резултат за целите на своето облагане. Данъчният финансов резултат представлява базата, върху която ще се начисли 15% данък. 

Данъчният финансов резултат се определя като разлика между признатите за данъчни цели приходи и разходи. Тук е важно да отбележим, че не всички извършени разходи от физическото лице са данъчно признати. Например, разходите, които не са свързани с търговската дейност или не са документално обосновани не са данъчно признати и съответно същите не участват в калкулирането на данъчния финансов резултат, което от своя страна ще доведе след себе си по-висок размер на дължимия данък.

В тази връзка е важно да се отбележи, че според трайната практика на НАП разходите за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия са признати за данъчни цели разходи, когато същите са:

1. Свързани с дейността
2. Документално обосновани

Според Закона за енергетиката производителите на електрическа енергия са задължени ежемесечно да правят парични вноски във фонд  „Сигурност на електроенергийната система“ в размер на 5% от генерираните приходи без ДДС. 

Тук е важно да се отбележи, че за целите на данъчното облагане тези вноски се признават за текущи разходи за дейността и са данъчно признати.

За целите на документалната обоснованост на тези разходи съгласно Закона за счетоводството е достатъчно търговецът да разполага с платежен документ за извършеното плащане. Това е така, защото при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, възникнали на основание и по реда на закон, се приема, че стопанската операция е документално обоснована при наличие на съответния платежен документ за извършеното плащане.

4. ПРИЗНАВАНЕ НА ФОТОВОЛТАИЧНАТА ЦЕНТРАЛА КАТО АКТИВ В ИМУЩЕСТВОТО НА ТЪРГОВЕЦА

Независимо, че много често физическите лица не притежават формална регистрация като едноличен търговец, следва да се отбележи, че когато те извършват търговска дейност за целите на закона се приема, че тези физически лица притежават търговско качество.

Изхождайки от горното, следва да отбележим, че когато едно физическо лице действа и като търговец, то следва да се прави разграничение между личното имущество на физическото лице и имуществото на едноличния търговец.

Личното имущество на физическото лице е всяко имущество, което то използва за лични цели – например своя лек автомобил, своя дом, в който живее и други подобни вещи, които се използват от лицето за задоволяване на лични нужди и потребности.

Имуществото на търговеца е онова имущество на физическото лице, което то използва, за да извършва стопанска дейност. В конкретния случай за физическите лица, които произвеждат електрическа енергия чрез фотоволтаични централи, следва да се вземе предвид, че всички закупени съоръжения, чрез които се извършва производството на електроенергия следва да се отчитат като част от имуществото на търговеца.

Придобитата фотоволтаична централа следва да бъде заведена като актив в имуществото на търговеца, който подлежи на амортизация.

Амортизацията на един актив отразява степенна на неговата употреба в дейността на търговеца и се проявява като счетоводен и данъчен разход.

Това означава, че този актив следва да бъде заведен, както в счетоводния, така и в данъчния амортизационен план на търговеца и да бъде амортизиран при спазване на изискванията на счетоводните стандарти и ЗКПО.

Завеждането на фотоволтаичната централа като актив в имуществото на търговеца не зависи от това дали същият има формална регистрация като едноличен търговец или не.

Тук е много важно да се обърна внимание на специалната разпоредба на чл. 27 от ЗДДФЛ, която регламентира няколко важни особености.

Физическото лице – собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на търговеца, придобити от него в лично качество движими и недвижими вещи. Това включване на активи в имуществото на търговеца следва да бъде документирано с протокол, който съдържа информация за вида на съответната вещ и нейната цена на придобиване.

На практика закупената фотоволтаична централа от физическото лице в лично качество, би могла да бъде обособена като част от имуществото на търговеца чрез съставянето на протокол.

Ако придобитата фотоволтаична централа е част от съпружеска имуществена собственост, то другият съпруг следва да декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.

Вещите се включват в имуществото на търговеца по цена на придобиване, която следва да бъде документално доказана (например чрез фактури за покупка).

Това включване на фотоволтаичната централа в имуществото на търговеца е от изключително важно значение, защото съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДФЛ, ако впоследствие включената вещ в имуществото на търговеца премине обратно към физическото лице, счита се че е налице продажба на тази вещ по пазарна цена. 

В този случай облагаемият доход за търговеца ще бъде разликата между пазарната цена на централата и нейната данъчна стойност, определена според разпоредбите на ЗКПО.

5. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Съгласно разпоредбите на Кодекса за социални осигуряване лицата, които упражняват дейност като еднолични търговци, независимо дали имат регистрация като такива са задължени да внасят социални осигуровки за своя сметка през периода, през който извършват трудова дейност.

Това на практика означава, че физическото лице, което продава електроенергия следва да се регистрира като самоосигуряващо се лице чрез подаване на специална декларация в НАП до 7 дни, считано от започване на дейността.

След като лицето бъде регистрирано като самоосигуряващо се лице, следва всеки месец да се декларират и внасят осигурителни и здравни вноски върху избран месечен осигурителен доход. За 2022 година минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е 710 лева.

Месечното деклариране на осигуровките се извършва чрез подаване на Декларация образец № 1 в НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е извършвана трудова дейност.

При изготвяне на Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за определяне на дължимия данък лицето следва да изготви и справка за окончателният размер на осигурителния доход. 

Целта на тази справка е да се извърши съпоставка между осигурителният доход, върху който са внасяни осигуровки през годината и реално получения облагаем доход от лицето.  При наличие на по-висок облагаем доход спрямо осигурителния, лицето следва да довнесе социални и здравни осигуровки върху разликата.

Тук доста често срещан въпрос е, ако дадено лице работи по трудов договор и получава съответно трудово възнаграждение, дали е необходима регистрация като самоосигуряващо се лице. Категоричният отговор на този въпрос е „да“- необходимо е.

Това е така, защото едната хипотеза на осигуряване (по трудов договор) не изключва другата (като самоосигуряващо се лице). Това означава, че в общия случай лицето ще се осигурява едновременно на две основания.

Изключение от горното правило обаче съществува и то е свързано с хипотезата, когато по трудовия договор физическото лице се осигурява например на максималния осигурителен доход, който за 2022 година е 3 400 лева. 

В този случай за лицето няма да възникне задължение за осигуряване като самоосигуряващо се лице, защото съгласно закона максималният месечен осигурителен доход от всички основания не може да надхвърля 3 400 лева.

Следователно, ако по трудовия си договор лицето е осигурено на 3 000 лева, то като самоосигуряващо се лице ще има задължение да се осигурява само върху 400 лева, до достигане на общ месечен осигурителен доход 3 400 лева. 

При условие обаче, че по трудовия договор лицето е осигурено на 2 000 лева, то като самоосигуряващо се лица същото следва да бъде осигурено върху минимум 710 лева.