Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #payroll

Актуално към 10.10.2023 г.

Темата за платеният годишен отпуск на служителите, както и за обезщетението за неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор е винаги актуална.

С настоящата статия бихме искали да обърнем по-голямо внимание на това какво представлява платения годишен отпуск, какъв е редът за неговото ползване и по какъв начин следва да се изчисляват полагащите се дни на отпуск на служителите.

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да изплати на работника или служителя обезщетение за неизползвания отпуск. Статията обръща внимание и на някои важни моменти при изчисляване размера на това обезщетение.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЛАТЕНИЯТ ГОДИШЕН ОТПУСК?

Работниците или служителите, които са страна по трудово правоотношение, имат право на платен годишен отпуск всяка година.

Платеният годишен отпуск е време, което е предназначено за почивка, отдих и възстановяване на натрупаната умора от работника или служителя като това негово право е залегнало в още в Конституцията на Република България – чл. 48, ал. 5.

Характерно за платения годишен отпуск е, че това е време, през което служителят временно не изпълнява трудовите си задължения, но въпреки това през този период трудовото правоотношение се запазва и този период следва да бъде платен от страна на работодателя.

Съгласно Кодекса на труда всеки работник или служител има право на най-малко 20 работни дни платен годишен отпуск. Обръщаме внимание, че това е минималният размер на отпуска, което означава, че страните по трудовото правоотношение могат да се договорят и за по-голям размер на платения годишен отпуск. 

Отпускът се предоставя всяка календарна година, след писменото му заявяване от служителя, респективно писменото разрешение на работодателя и следва да бъде определен в работни дни.

За работници или служители, които са с 50% и над 50% намалена работоспособност, както и за служители ненавършили 18-годишна възраст този отпуск следва да бъде в размер на 26 работни дни. 

Тук е важно да се отбележи, че служителите, които не на навършили 18-годишна възраст ползват 26 работни дни платен годишен отпуск дори и за годината, в която навършват пълнолетие.

Важна особеност за работниците и служителите, които за първи път в живота си постъпват на работа по трудов договор е, че правото на ползване на отпуска възниква едва след като лицата придобият 4 месеца трудов стаж.

Няма никакво значение дали трудовият стаж от 4 месеца е придобит при един или при повече работодатели, както и дали е натрупан наведнъж или на части. Веднъж натрупан в живота, този 4-месечен трудов стаж дава право на ползване на платен годишен отпуск за съответния работник или служител.

Друга важна особеност, на която бихме искали да обърнем внимание е, че отсъствието на 4 месеца трудов стаж не означава, че работодателят няма правото да предостави платен годишен отпуск на даден служител. Това означава, че ако работодателят прецени, има право да предостави отпуска.

2. РЕД ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

Платеният годишен отпуск се разрешава и може да се ползва работника или служителя наведнъж или на части. Преценката кога да се ползва отпуска е субективно право на служителя.

За да ползва платения си годишен отпуск, служителят следва да заяви писмено това свое желание пред работодателя. Обикновено в практиката това става чрез така наречената „молба за отпуск“.

От своя страна, работодателят също трябва да разреши писмено ползването на отпуска от служителя. Освен в много ограничени случаи, без писмено разрешение от работодателя, служителят няма право да излезе в отпуск.

На работниците или служителите, които изповядват различно вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните, които се полагат на служителите за източноправославните религиозни празници.

Работодателят има правото да пусне служител в платен годишен отпуск и без съгласието на служителя в следните хипотези:

• При престой повече от 5 работни дни
• В случаите, когато отпуск ще се ползва едновременно от всички работници или служители в предприятието
• Когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която той се полага

3. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДНИТЕ НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Основното правило е че служител има право на платен годишен отпуск в размер, който е пропорционален на зачетения му трудов стаж.

При определяне на броя дни платен годишен отпуск, на които служител има право за дадена календарна година се прави презумпцията, че служителят ще работи до края на календарната година.

Ако работодателят разреши, служителите могат да ползват и авансово полагащите им се дни платен годишен отпуск за съответната година. Тук е важно да отбележим, че ако работодателят разреши на служител да ползва авансово платен годишен отпуск и впоследствие трудовият договор бъде прекратен преди края на календарната година, то служителят не дължи обезщетение на работодателя.

Практически пример 1

Служител работи по трудово правоотношение при работодател, който предоставя 20 работни дни платен годишен отпуск. Служителят няма натрупан неизползван отпуск от минали години.

Колко дни платен годишен отпуск се полагат на служителя към 27.09.2023 г.

Отговор:

За да определим на колко точно дни отпуск има право служителят към 27.09.2023 г. следва да изчислим зачетения му трудов стаж за периода от 01.01.2023 г. до 27.09.2023 г.

Между 01.01.2023 г. и 27.09.2023 г. са точно 270 календарни дни зачетен трудов стаж (приемаме, че не са налице периоди, за които не се зачита трудов стаж).

Следователно, разделяме 270 календарни дни на 365 дни в годината и полученото умножаваме по 20 работни дни.

270 / 365 = 0.739726  и  0,739726 х 20 = 14.79 работни дни

От горното изчисление следва, че към 27.09.2023 г. служителят има право на 15 работни дни платен годишен отпуск.

Практически пример 2

Служител, който е с 50% трайно намалена работоспособност, работи по трудово правоотношение при работодател, който му предоставя 26 работни дни платен годишен отпуск. Служителят има натрупан неизползван отпуск от миналата година – 5 работни дни.

Колко дни платен годишен отпуск се полагат на служителя към 27.09.2023 г.

Отговор:

За да определим на колко точно дни отпуск има право служителят към 27.09.2023 г. следва да изчислим зачетения му трудов стаж за периода от 01.01.2023 г. до 27.09.2023 г.

Между 01.01.2023 г. и 27.09.2023 г. са точно 270 календарни дни зачетен трудов стаж (приемаме, че не са налице периоди, за които не се зачита трудов стаж).

Следователно, разделяме 270 календарни дни на 365 дни в годината и полученото умножаваме по 26 работни дни.

270 / 365 = 0.739726  и  0,739726 х 26 = 19.23 работни дни

От горното изчисление следва, за 2023 година служителят има право на 19 работни дни платен годишен отпуск. 

Към тях обаче следва да добавим и 5-те работни дни неизползван отпуск от предходната година, което означава, че към 27.09.2023 г. служителят има право на общо 24 работни дни платен годишен отпуск.

4. ДАВНОСТ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

Съгласно Кодекса на труда правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява по давност след изтичане на 2 години от края на календарната година, за която се отнася отпускът.

Практически пример 3

Горното означава, че правото на ползване на отпуск, който се отнася за 2021 година се погасява по давност, ако същият не бъде ползван до края на 2023 година.

Важно е да се отбележи, че за отпуск, който е с изтекла давност не се дължи парично обезщетение при прекратяване на трудовия договор.

Давността обаче спира да тече през периодите, през които служителят ползва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и др. 

Това на практика означава, че служителките, които са в майчинство не губят полагащите им се дни платен годишен отпуск за периода на тяхното майчинство.

5. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ОТПУСК

Съгласно чл. 224 от Кодекса на труда, когато се прекратява трудово правоотношение с работник или служител, работодателят му дължи парично обезщетение за неизползвания отпуск към датата на прекратяване.

При определяне дните на неизползван отпуск следва да се вземат предвид, както дните на платен годишен отпуск за текущата година, до датата на прекратяване, така и неизползваният отпуск от предходни години, чиято давност все още не е погасена.

Ако към датата на прекратяване на трудовото правоотношение служителят е ползвал повече от полагащите му се дни платен годишен отпуск спрямо реално отработеното време, то той не дължи обезщетение на работодателя.

Важно е да се отбележи, че компенсирането на неизползван отпуск с парично обезщетение е забранено от закона, освен в случаите на прекратяване на трудовия договор.

Обезщетение за неизползван отпуск се дължи и на служителите, които нямат натрупани 4 месеца трудов стаж. Следва да отбележим обаче, че за да е налице право на това обезщетение е необходимо служителят да има поне 1 пълен месец трудов стаж при работодателя.

Когато служителят има право на обезщетение за неизползван отпуск, последният месец се счита за пълен, ако са отработени поне половината от работните дни по календар за месеца на прекратяване.

Размерът на обезщетението за неизползван отпуск се определя по реда на чл. 177 от Кодекса на труда. 

Това означава, че при определяне размера на обезщетението, работодателят следва да вземе като база брутното трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

Размерът на обезщетението се изчислява като се умножат дните на неизползван платен годишен отпуск по среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния предходен месец, през който служителят има отработени най-малко 10 работни дни.

За по-голяма яснота бихме искали да илюстрираме написаното чрез следния пример:

Практически пример 5

Служител прекратява трудовия си договор, считано от 27.09.2023 г.

Към датата на прекратяване служителят има 8 дни неизползван платен годишен отпуск.

През месец август 2023 година служителят има отработени 10 работни дни като брутното му трудово възнаграждение за месец август 2023 е 1500 лева.

Какъв е размерът на обезщетението за неизползван отпуск, който трябва да се изплати на служителя?

Отговор:

За да определим размерът на обезщетението за неизползван отпуск следва да преминем през няколко стъпки:

1. Да определим кой е последният месец, преди месеца на прекратяване, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни (базов месец)

В нашия пример това е месец август 2023 г.

2. Да определим какво е било брутното трудово възнаграждение на служителя за базовия месец

В нашия пример брутното трудово възнаграждение е 1 500 лева

3. Да определим броя на работните дни по календар за базовия месец

В нашия пример работните дни по календар за месец август 2023 година са 23 работни дни

4. Да определим среднодневното брутно трудово възнаграждение за базовия месец

В нашия пример среднодневното брутно трудово възнаграждение за месец август е 65.22 лева (1500 лева / 23 работни дни)

5. Да изчислим размера на обезщетението за неизползван отпуск

В нашия пример обезщетението ще се изчисли по следния начин: 8 работни дни неизползван отпуск х 65.22 лева = 521.74 лева.

www.nula.bg