Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes

Актуално към 19.06.2023 г.

Търговията с финансови инструменти е тема, която безспорно е винаги актуална и предизвиква множество въпроси у хората, свързани с данъчното облагане на техните доходи.

В поредица от наши статии разгледахме какво е данъчното облагане при физическите лица, които търгуват с различни видове финансови инструменти – акции, облигации, деривати, ЕТF-и.

В настоящата статия ще обърнем внимание на друг важен въпрос, свързан данъчното облагане на физическите лица при търговия с финансови инструменти, а именно задълженията им свързани с регистрацията по ЗДДС.

Трябва ли да се регистрираме по ЗДДС, когато търгуваме на финансовите пазари?

За да отговорим на множеството задавани въпроси от нашите читатели статията ще разгледа кои са случаите, в които търговията с финансови инструменти поражда задължения, свързани с ДДС за нас и кога тази дейност ще бъде извън обхвата на ЗДДС. 

1. КОИ ЛИЦА СА ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ПО ЗДДС?

Съгласно ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Важно е да се отбележи, че според разпоредбите на закона, за целите на ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице. Това означава, че освен юридическите лица в тази категория могат да попаднат и физически лица, които обаче извършват независима икономическа дейност.

Под „независима икономическа дейност“ следва да се разбира всяка дейност, която се извършва редовно и по занятие срещу възнаграждение.

Горното означава, че ако например едно физическо лице придобие акции с цел дългосрочна инвестиция, които да продаде след известен период от време, когато пазарните условия са благоприятни, то тази дейност не следва да се счита за независима икономическа дейност, тъй като не представлява дейност, извършвана редовно и по занятие.

Ако обаче вземем за пример физическо лице, което търгува редовно на финансовите пазари, осъществява множество транзакции със спекулативна цел, то определено тази дейност ще бъде определена като независима икономическа дейност и това лице ще притежава качеството на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.

2. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС

Задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС

Задължението за регистрация по ЗДДС може да възникне на различни основания като най-често срещаното основание е задължителна регистрация на основание чл. 96 от ЗДДС за достигнат оборот от 100 000 лева.

Съгласно чл. 96 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което реализира облагаем оборот от 100 000 лева или повече за период от 12 последователни месеца преди текущия е задължено да се регистрира по ЗДДС.

В този случай регистрацията се извършва чрез заявление за регистрация по ЗДДС, което се подава пред НАП в 7-дневен срок от началото на месеца, следващ месеца, в който оборотът от 100 000 лева е достигнат.

Важно е да се отбележи, че една специална разпоредба на чл. 96 от ЗДДС казва, че когато оборотът от 100 000 лева е достигнат в рамките на два последователни месеца, заявлението за регистрация по ЗДДС се подава в 7-дневен срок от деня, в който е достигнат оборотът.

В ЗДДС обаче се регламентират и така наречените освободени доставки, при които не следва да се начислява ДДС.

Съгласно чл. 46 от ЗДДС не се облагат с ДДС доставките на финансови услуги, сред които са и сделките с дружествени дялове, акции или други ценни книжа, включително и техните деривати.

Това означава, че когато едно физическо лице търгува редовно и активно на финансовите пазари, то е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, но сделките които извършва ще бъдат освободени от облагане с ДДС на основание чл. 46 от закона.

Въпреки че сделките с финансови инструменти са освободени от облагане с ДДС, следва да се отбележи, че когато дейността по търговия с финансови инструменти представлява основна дейност за лицето, то има задължение да се регистрира по ЗДДС, когато надхвърли минималния праг за регистрация от 100 000 лева.

С регистрацията по ЗДДС за лицето ще възникне задължение за ежемесечно деклариране на извършените сделки с финансови инструменти чрез подаване на справка-декларация по ЗДДС.

Задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС

Друго важно основание за задължителна регистрация по ЗДДС, което бихме искали да разгледаме в контекста на търговията с финансови инструменти е регистрацията по чл. 97а от ЗДДС.

Тази регистрация е малко по-специална от регистрацията по чл. 96 от ЗДДС, защото тя се прилага в ограничени случаи и не зависи от реализирания оборот.

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, когато едно данъчно задължено лице получава услуги от чуждестранни лица с място на изпълнение на територията на страната, то е длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. 

Заявлението за регистрация се подава в рамките на 7-дневен срок преди да се получи първата услуга от чуждестранното лице.

Това означава, че ако едно физическо, което е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, ползва услугите на чуждестранна платформа или брокер във връзка с извършваната търговия с финансови инструменти, е налице задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

След като лицето бъде регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС чрез механизма на обратното начисляване то ще дължи ефективно 20% ДДС върху стойността на всички разходи за такси и комисиони, които плаща към чуждестранното лице (брокер, платформа или инвестиционен посредник), тъй като при тази регистрация законът забранява да се ползва данъчен кредит.

3. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ

Често срещан въпрос е как следва да бъдат документирани извършените продажби на финансови инструменти от данъчно задължените лица.

Общото правило в ЗДДС е, че всяко лице, което извършва продажби на стоки и услуги следва да документира извършените доставки чрез издаването на фактура.

По отношение продажбите на финансови услуги обаче законът казва, че фактури не е задължително да бъдат издавани и в този случай можем да документираме извършените от нас доставки чрез отчет за извършените продажби.

Отчетът за извършените продажби съдържа обобщена информация за извършените доставки и се издава най-късно в последния ден на съответния месец.

4. ОТНОСНО ПРАВОТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Следващият важен въпрос, когато търгуваме с финансови инструменти е дали имаме право на данъчен кредит във връзка със стоките и услугите, които придобиваме и използваме за извършваната от нас дейност.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато стоките или услугите, които придобиваме се използват за извършване на освободени доставки. 

В този смисъл, както споменахме по-горе, търговията с финансови инструменти представлява освободена доставка и поради тази причина за нас не е налице право на данъчен кредит.

Единственото изключение в закона е свързано с хипотезата, когато доставяме финансови услуги на лица, които са установени извън Европейския съюз. В този случай съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗДДС ще бъде налице правото на данъчен кредит във връзка с придобитите от нас стоки или услуги.