Автор: Николай Такиев

1. Какво представлява Годишният финансов отчет?

Всяка година дружествата, които са извършвали търговска дейност следва предприемат стъпки към годишно счетоводно приключване.

Годишното счетоводно приключване включва набор от дейности и процедури, които са насочени към изготвянето на Годишен финансов отчет, чрез който да се представи структурирано финансовото състояние и финансовите резултати на предприятието за годината.

Финансовият отчет на едно предприятие е основният финансов документ, чиято цел е да се представи информация относно финансовото му състояние, резултатите от дейността му, както и реализираните парични потоци.

Информацията във финансовия отчет е предназначена за широк кръг от потребители – собственици и управители, кредитори, инвеститори, доставчици, държавните институции и други. Предназначението на финансовия отчет е да подпомогне тези потребители при вземането на техните икономически решения.

Например всеки един инвеститор, който желае да инвестира определена сума пари в дадена компания ще се интересува от информацията във финансовия отчет, за да прецени потенциала за развитие на компанията и степента на възвръщаемост на инвестираните ресурси.

В своя стопански живот всяко предприятие използва определени ресурси, които използва за извършване на търговската си дейност. Тези ресурси се наричат активи и могат да съществуват в предприятието под различни форми – материални, нематериални или финансови.

От друга страна всеки един наличен актив във предприятието има свой източник, чрез който предприятието е придобило дадения актив. Източниците на различните видове активи за предприятието биват собствени и привлечени (чужди). 

Собствениците източници на активи се наричат собствен капитал и изразяват възможността на всяко предприятие да придобива или създава активи чрез собствената си икономическа мощ – например генерирането на печалби.

Привлечените източници на активи се наричат привлечен капитал (пасиви) и изразяват онази част от активите на предприятието, която то е успяло да привлече чрез външни източници като задължения към трети страни или чрез заеми.

Активите и пасивите изразяват имуществото на едно предприятие, чрез което то извършва своята стопанска дейност. Често се казва, че активите и пасивите са всъщност двете страни на една и съща монета – имуществото на предприятието, тъй като го представят от две различни гледни точки – от една страна като съвкупност от ресурсите (активите), които дружеството притежава, а от друга страна като съвкупност от източниците на тези ресурси (пасивите).

Годишният финансов отчет осигурява информация относно имуществото на предприятието. Чрез информацията от годишния финансов отчет може да се анализира как предприятието стопанисва поверените му ресурси и дали тези ресурси се използват по възможно най-ефективния начин.

2. Какви отчетни форми включва Годишният финансов отчет?

Чрез годишния финансов отчет предприятията представят пред широката общественост информация относно:

• Активите
• Пасивите
• Собствения капитал
• Приходите и разходите
• Паричните потоци (плащания и постъпления)

Тази информация се представя чрез няколко отчета, които в своята съвкупност формират Годишния финансов отчет (ГФО). 

В следващите редове ще разгледаме отделните видове отчети, които влизат в състава на ГФО и ще се опитаме да обясним накратко каква информация можем да извлечем от тях като външни потребители.

Счетоводен баланс

Счетоводният баланс представлява отчет, в който се представя имуществото на дадено предприятие чрез неговите активи и пасиви. 

Често се казва, че този отчет представя имуществото на предприятието в неговата статика, тъй като ни дава информация за състоянието и видовете активи, пасиви и собствен капитал към точно определена дата – 31 декември.

Информацията за активите и пасивите в счетоводния баланс включва тяхното състояние в началото и в края на годината. 

Активите на предприятието се показват от лявата страна на баланса и са разделени на две групи – нетекущи активи и текущи активи. Нетекущите активи са тези, които предприятието използва за период по-дълъг от една година, докато текущите активи са онези, от които предприятието черпи икономическа изгода за период до една година.

Пасивите на предприятието се показват от дясната страна на баланса и са разделени на собствен капитал и привлечен капитал. Собствения капитал включва в себе си печалбите и загубите от минали години, резервите и учредителния капитал, докато привлечения капитал отразява задълженията на предприятието към трети страни – кредитори, доставчици и други.

Отчет за приходите и разходите

Отчетът за приходите и разходите представя информация, свързана с извършените разходи, реализираните приходи и отчетения финансов резултат на предприятието за период, обхващат една година.

Разходите на предприятието се представят от лявата страна на отчета и включват разходите за материали, външни услуги, амортизации, заплати и финансови разходи и други. Приходите от своя страна се посочват в дясната страна на отчета и включват нетни приходи от продажби (приходи от продажби на стоки, услуги и продукция), финансови приходи и други.

Финансовият резултат в отчета за приходите и разходите представлява разликата между реализираните приходи и извършените разходи. Той може да бъде печалба или загуба. Когато предприятието е генерирало печалба, то следва да отбележи в отчета и дължимия корпоративен данък. 

Отчет за паричните потоци

Отчетът за паричните потоци е отчет, който дава информация за входящите и изходящите парични потоци на предприятието в рамките на определен период.

Изходящите парични потоци представляват извършените плащания през годината от страна на предприятието към различни контрагенти – доставчици, кредитори, персонал, държавата. Входящите парични потоци представляват получените постъпления през годината във връзка с извършени продажби, получени заеми и други.

Разликата между входящите и изходящите парични потоци се нарича нетен паричен поток, който може да бъде положителен или отрицателен.

Чрез отчета за паричните потоци може да се получи информация относно ликвидността на предприятието, разполагаемите парични ресурси и възможността му да събира дължимите си вземания, както и да погасява формираните задължения.

Основната разлика между отчета за приходите и разходите и отчета за паричните потоци се изразява в това, че даден приход, когато е реализиран поради извършена продажба ще присъства в отчета за приходите и разходите, но ако вземането по продажбата не е изплатено от клиента към края на годината, то няма да имаме формиран входящ паричен поток, който да бъде показан в отчета за паричните потоци.

Отчет за промените в собствения капитал

Както коментирахме, собственият капитал е израз на собствената икономическа мощ на предприятието. Той изразява онази част от имуществото на дружеството, която то е успяло да финансира и придобие чрез собствени средства, най-често реализирани печалби. 

Отчетът за собствения капитал ни дава информация както за текущия финансов резултат, така и за печалбите и загубите, които предприятието е реализирало през минали години и съответно е натрупало (печалби и загуби от минали години). 

От информацията в този отчет можем да извлечем информация и по отношение на дивидентната политика на предприятието, тъй като в него се оповестява и разпределението на дивиденти между собствениците.

3. Публичност на Годишния финансов отчет

Според действащия Закон за счетоводството у нас, всяко предприятие, което е извършвало търговска дейност през годината е длъжно да публикува своя Годишен финансов отчет в Търговския регистър, което придава публичност на информацията в него за широката общественост.

Срокът за публикуване на Годишния финансов отчет в България е до 30 септември всяка година. Когато предприятието подлежи на независим финансов одит, то следва да публикува и своя одиторски доклад, издаден от регистриран одитор заедно с финансовите си отчети.

Микропредприятията и малките предприятия, по смисъла на Закона за счетоводството, които не подлежат на задължителен финансов одит могат да публикуват само счетоводен баланс.

Ако дадено предприятие не е извършвало дейност през годината, то може да входира в Търговския регистър декларация за липса на дейност в срок до 30 юни на годината, следваща годината, в която не е извършвана дейност. Това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност.

4. Кога е необходимо да се извършва независим финансов одит?

Най-общо казано чрез независимия финансов одит се извършва проверка на информацията в Годишния финансов отчет като целта е да се провери дали финансовата информация отговаря на изискванията на счетоводните стандарти и действащото законодателство.

Независимият финансов одит се извършва от независим регистриран одитор, който след извършване на одита следва да издаде одиторски доклад, чрез който изразява одиторско мнение за това дали финансовият отчет представя достоверно във всички съществени аспекти финансовото състояние на дружеството.

Смисълът да се извършва независим одит на финансовите отчети е, за да се повиши доверието на потребителите относно качеството на счетоводната информация. Много често инвеститорите изискват подобна финансова проверка преди да направят инвестиция в дадена компания или да финансират неин значим проект.

Според Закона за счетоводството в определени хипотези предприятията са задължени да извършват независим финансов одит на своите финансови отчети.

В текстовете на закона се казва, че предприятията, които са класифицирани като средни и големи предприятия по смисъла на Закона за счетоводството са задължени да извършат одит на финансовите си отчети.

По отношение на малките предприятия законът определя, че те трябва да се одитират задължително, когато в рамките на дадена годината са превишили най-малко два от посочените показатели:

а) балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;

б) нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;

в) средна численост на персонала за отчетния период – 50 души