Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes #данъци

Актуално към 17 януари 2023 г.

С настъпването на новата 2023 година за пореден път на дневен ред пред дружествата стои въпросът за дължимите данъци към държавата и тяхното деклариране.

Според българското данъчно законодателство търговските дружества следва да облагат с данък печалбите, които са реализирали. Този данък е в размер на 10% от печалбата и се нарича корпоративен данък или както е по-известен в разговорната реч – данък върху печалбата.

Целта на настоящата статия е да разгледа всички важни особености, свързани с декларирането на корпоративния данък чрез Годишната данъчна декларация.

Статията поставя и някои други важни акценти, свързани с корпоративното облагане като например в кои случаи сме задължени да извършваме авансови вноски за корпоративен данък, както и какво представлява пренасянето на данъчната загуба и как чрез нейното пренасяне на практика ние спестяваме корпоративен данък.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ?

С идването на новата година всички търговски дружества обичайно следва да извършат своето годишно счетоводно приключване за предходната година.

Една съществена част от процеса на годишното приключване е изготвянето на така наречената Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, която се изготвя от всички търговски дружества, които са извършвали стопанска дейност през предходната година.

Годишната данъчна декларация представлява специална данъчна декларация, чрез която фирмите декларират през държавата дължимия от тях корпоративен данък (данък печалба). 

В практиката най-често задължение за подаване на такава декларация имат търговските дружества, но е напълно възможно в определени случаи такова задължение да имат и юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), ако през годината са извършвали стопанска дейност.

При изготвянето на годишната данъчна декларация дружествата следва да оповестят информация, касаеща реализираните приходи, извършените разходи и формирания финансов резултат (печалба или загуба) за изминалата година.

Едно от най-важните и специфични неща, на които трябва да се обърне внимание при изготвянето на декларацията е понятието „данъчен финансов резултат“.

Данъчният финансов резултат е основата, върху която се изчислява размерът на дължимия корпоративен данък. За дадена година той може да бъде данъчна печалба или данъчна загуба. 

За да се определи стойността на данъчния финансов резултат, като база за изчисление се взема величината на счетоводния финансов резултат. Този счетоводен финансов резултат следва да се коригира с размера на непризнатите приходи и разходи за данъчни цели.

Счетоводният финансов резултат е разликата между счетоводните приходи и счетоводните разходи. По друг начин казано, счетоводният финансов резултат е величината който се посочва като печалба или загуба в отчета на приходите и разходите на предприятието.

От своя страна, непризнатите приходи и разходи за данъчни цели са конкретни счетоводни приходи или разходи, които законът изрично е определил, че следва да се изключат от счетоводния финансов резултат и по този начин да се достигне до стойността на данъчния финансов резултат. 

Пример за непризнати разходи за данъчни цели са разходите, които не са свързани с дейността на предприятието; разходите, за които нямаме документ; разходите за глоби, санкции и неустойки към държавата и други.

Когато данъчният финансов резултат е положителен, говорим за данъчна печалба, а когато се намираме в обратната хипотеза – данъчна загуба.

Важно е да се отбележи, че според разпоредбите на закона, дружествата дължат корпоративен данък на държавата, само в случаите, когато са реализирали данъчна печалба. 

Това означава, че ако например за дадена година данъчният финансов резултат на едно предприятие е загуба, то дружеството не дължи данък на държавата, но това не го освобождава от задължението да подаде данъчната си декларация.

2. В КАКЪВ СРОК СЕ ПОДАВА ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ?

Години наред срокът за подаване на Годишната данъчна декларация беше до 31 март. По време на пандемията от COVID-19 обаче, законодателят измени този срок и сега вече срокът за подаване е от 1 март до 30 юни.

Декларацията се подава пред съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) като най-удобният вариант е тя да се подаде по електронен път чрез портала за електронни услуги на НАП.

Тук следва да направим едно важно уточнение, че ако през дадената година дружеството не е извършвало дейност, то няма и задължение за подаване на Годишна данъчна декларация.

В останалите случаи, заедно с подаването на Годишната данъчна декларация, дружествата следва да подадат и така наречения Годишен отчет за дейността.

Този отчет включва множество свои собствени отчетни форми (счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци и др.) и се подава чрез електронната система на Националния статистически институт (НСИ). 

ВАЖНО: Без да бъде подаден Годишният отчет за дейността в НСИ е невъзможно системата на НАП да приеме Годишната данъчна декларация, тъй като при нейното входиране системата търси специфичен входящ номер на Годишния отчет за дейността.

3. В КАКЪВ СРОК СЛЕДВА ДА СЕ ПЛАТИ ДЪЛЖИМИЯ КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК?

След като бъде успешно подадена Годишната данъчна декларация, в срок до 30 юни дружествата следва да преведат по сметки на НАП дължимия данък. 

Ако дружеството забави плащането на дължимия данък, след 30 юни, системата на НАП автоматично започва да начислява наказателна лихва, която е в размер на законната лихва + 10%.

В този ред на мисли нашият съвет към всички дружества е да подават в срок своите Годишни данъчни декларации, независимо дали ще имат финансовата възможност да погасят дължимото задължение в срок, тъй като за неподадена Годишна данъчна декларация има административна санкция (глоба), докато за непогасено данъчно задължение в срок има само наказателна лихва за срока на забавяне.

4. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ АВАНСОВИТЕ ВНОСКИ ЗА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК?

В определени случаи някои търговски дружества имат задължението да внасят в държавата авансово (предварително) дължимия корпоративен данък за съответната година. Такива авансови вноски законът може да ни задължи да правим всеки месец (месечни авансови вноски) или на тримесечна база (тримесечни авансови вноски).

Когато дадено предприятие внася такива авансови вноски, техният размер се приспада от дължимия корпоративен данък, определен след приключване на годината с Годишната данъчна декларация.

Определящо значение за това дали сме задължени да извършваме авансови вноски е размерът на нетните приходи от продажби за годината преди предходната. Тук е необходимо да изясним какво точно ще означава понятието „нетни приходи от продажби“. 

Според Закона за счетоводството нетните приходи от продажби са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, ДДС и други данъци, пряко свързани с приходите (например мита и акцизи).

Така например дружествата, чиито нетни приходи от продажби са в размер по-нисък от 300 000 лева за годината преди предходната нямат задължение да извършват авансови вноски. 

Горното означава, че всички предприятия, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната надвишават сумата от 300 000 лева следва да извършват тримесечни или месечни авансови вноски.

Тук е важно да се отбележи, че ако дадено предприятие няма задължение за авансови вноски, то би могло да извършва тримесечни авансови вноски по негово желание чрез подаване на специална декларация.

В практиката доста често някои предприятия предпочитат този вариант за доброволно внасяне на авансови вноски, тъй като целта е да си осигурят регулярност на изходящия паричен поток и съответно да не се събира голяма сума за корпоративен данък, която да трябва да се плаща накуп.

Размерът на авансовата вноска (месечна или тримесечна) се определя на база прогнозна печалба за годината. Това означава, че всяко дружество, по своя преценка, следва да определи прогнозно каква ще бъде печалбата му за текущата година и на база на тази прогноза да определи размера на съответната авансова вноска.

ВАЖНО: Определянето на прогнозна печалба за текущата година, респективно размерът на авансовите вноски не бива да се подценява, тъй като в определени случаи, когато в края на годината се установи съществено разминаване между реалните и прогнозните данни, дружествата, които са били задължени да извършват тримесечни или месечни авансови вноски биват санкционирани с наказателна лихва върху размера на превишението.

За да се избегнат нежелани санкции, законът ни е дал възможност, ако преценим в даден момент през годината, че реалният размер на печалбата ще се разминава значително прогнозния размер, да подадем специална декларация пред НАП за промяна в размера на авансовата вноска.

Таблицата по-долу отразява параметрите, при които дружествата са задължени да правят месечни, съответно тримесечни авансови вноски за корпоративен данък:

Видно от таблицата, когато размерът на нетните приходи от продажби за годината преди предходната надвишава 3 000 000 лева, дружествата са задължени да правят месечни авансови вноски. 

Например: Ако текущата година е 2023 година и съответно нетните приходи от продажби на дадено дружество за 2021 година (годината преди предходната) надвишават 3 000 000 лева, то предприятието ще трябва да внася месечни авансови вноски през 2023 година.

В случай, че нетните приходи от продажби за годината преди предходната са в интервала между 300 000 лева и 3 000 000 лева, то дружествата ще са задължени да правят тримесечни авансови вноски за корпоративен данък.

 Преценката дали дадено предприятие е задължено да прави месечни/тримесечни авансови вноски се прави в началото на всяка година, тъй като според закона в срок от 1 март до 15 април на годината дружествата следва да декларират със специална декларация пред държавата своето задължение за авансови вноски.

5. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕНАСЯНЕТО НА ДАНЪЧНА ЗАГУБА?

Данъчна загуба е налице най-общо, когато размерът на разходите е по-висок от размера на приходите (РАЗХОДИ > ПРИХОДИ = ЗАГУБА).

Когато дадено дружество е реализирало данъчна загуба, то отново има задължение за подаване на Годишна данъчна декларация, но в този случай не се дължи корпоративен данък.

Дружествата, които са реализирали данъчна загуба за дадена година, имат право да приспаднат тази загуба от бъдещи данъчни печалби. Тази възможност, предоставена от закона, е известна като пренасяне на данъчна загуба. 

Чрез приспадане на данъчната загуба на практика дружествата ще намалят размера на дължимия корпоративен данък през следващи години, когато са реализирали печалба.

Правото за пренасяне на данъчната загуба възниква през първата година, в която дружеството реализира положителен финансов резултат (данъчна печалба) преди приспадането на загубата.

Данъчната загуба се пренася последователно през следващите 5 години до нейното изчерпване до размера на реализирания положителен финансов резултат за съответната година.

Важно уточнение е, че дружество, което пропусне да упражни правото си на пренасяне на данъчна загуба през първата година, в която реализира данъчна печалба,  губи изцяло правото за приспадане на тази загуба.

ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕР:

1. През 2021 година дружество е реализира данъчна загуба в размер на 10 000 лева.

В този случай при подаване на годишна данъчна декларация за 2021 година дружеството няма да дължи корпоративен данък.

2. През 2022 година дружеството е реализирало данъчна печалба в размер на 30 000 лева. 

В този случай при подаване на годишна данъчна декларация за 2022 година, преди да определи размера на своя корпоративен данък дружеството следва да приспадне данъчната загуба от 2021 година и да обложи с данък само разликата. 

Следователно, 30 000 лв. – 10 000 лв. = 20 000 лв. х 10% = 2 000 лева корпоративен данък.

Видно от примера през 2022 година дружеството ефективно е намалило дължимия данък на 2 000 лева, вместо 3 000 лева, какъвто би бил резултатът, ако дружеството не беше приспаднало загубата от 2021 година.