Автор: Николай Такиев

Тагове: #finance #payments #taxes #данъци

Актуално към 9 март 2023 г.

В началото на всяка година за много хора възниква въпросът, свързан с данъчното облагане на техните доходи от изминалата година. 

Данъчното законодателство регламентира облагането на нашите доходи чрез Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). 

Физическите лица могат да получават доходи от различни източници и за повечето от тях възниква задължение за изготвяне и подаване на Годишна данъчна декларация в срок до 30 април. 

Чрез годишната данъчна декларация гражданите обявяват пред държавата реализираните от тях доходи през изминалата година и определят дължимия данък.

Настоящата статия има за цел да запознае аудиторията с различните видове доходи, които могат да бъдат придобивани от физическите лица, както и за основните правила, свързани с тяхното оповестяване в данъчната декларация.

1. ЗА КОИ ДОХОДИ СМЕ ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПОДАВАМЕ ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ?

Според данъчното законодателство, физическите лица могат да реализират следните видове доходи, за които да е налице задължение за подаване на Годишна данъчна декларация:

1. Доходи от трудови правоотношения
2. Доходи от стопанска дейност като ЕТ
3. Доходи от друга стопанска дейност
4. Доходи от наеми или друго възмездно предоставяне на права или имущество
5. Доходи от прехвърляне на права или имущество
6. Доходи от други източници
7. Доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по ЗМДТ

Доходи от трудови правоотношения

Доходите от трудови правоотношения най-общо следните видове доходи:

• Доходи от трудови възнаграждения по трудов договор
• Доходи от личен труд, положен от собственици в търговски дружества
• Доходи по договори за управление и контрол
• Доходи от трудови възнаграждения за труд, който е положен на територията на друга държава.

Общото правило на закона гласи, че когато през годината сме получили само доходи от трудови възнаграждения, то за тези доходи нямаме задължение да подаване Годишна данъчна декларация.

Разбира се от това правило има и някои изключения, за които е добре да знаем, тъй като ако през годината сме получили и други видове доходи (например доходи от наем), за които законодателят ни задължава да подадем Годишна данъчна декларация, то ние сме длъжни да обявим в нея и доходите си от трудови правоотношения.

На следващо място, освобождаването от задължение за подаване на данъчна декларация не се прилага за доходите от личен труд и доходите от трудови възнаграждения за труд, който е положен на територията на друга държава. 

Това означава, че за тези доходи ние сме длъжни да подаваме Годишна данъчна декларация, независимо, че същите се категоризират като доходи от трудови правоотношения.

Доходите от трудови правоотношения се облагат с 10% данък и се оповестяват в Приложение № 1 на Годишната данъчна декларация.

Доходи от стопанска дейност като ЕТ

В тази група се включват доходите на физическите лица, които са реализирани от извършване на стопанска дейност като еднолични търговци (ЕТ).

Характерно за доходите от стопанска дейност като ЕТ е, че те се облагат по реда на ЗДДФЛ, но данъчната основа, върху която се начислява дължимият данък се определя според правилата на ЗКПО и тя представлява данъчния финансов резултат.

За разлика от останалите видове доходи, които се облагат с 10%, тук облагането се извършва с 15% данък върху генерираната печалба от стопанската дейност.

Важно е да се отбележи, че в тази група доходи попада и дейността на физически лица, които не са формално регистрирани като еднолични търговци, но извършват някаква стопанска дейност – например системна продажба на стоки чрез интернет, системна търговия на финансовите пазари и др.

Доходите от стопанска дейност като ЕТ се оповестяват в Приложение № 2 на Годишната данъчна декларация.

Доходи от друга стопанска дейност

Доходите от друга стопанска дейност включват в себе си доходи на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и които през данъчната година са придобили доходи от стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Тези доходи се облагат с 10% данък.

В тази група законът включва няколко видове доходи:

• Доходи от упражняване на свободна професия – това са така наречените фрийлансъри, които извършват дадена професионална дейност за своя сметка и за свой собствен риск.
• Доходи от извънтрудови правоотношения – това са доходите, получени по сключени граждански договори.
• Доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения на артист-изпълнители, както и доходите от продажба на авторски произведения от техните автори
• Доходи от упражняване на занаят, които не се облагат по реда на ЗМДТ
• Доходи от дейността на регистрираните земеделски стопани

Характерно за тази група доходи е, че лицата, които ги получават не облагат пълния размер на получения доход, а само част от него, тъй като се възползват от така наречените нормативно признати разходи.

Нормативно признатите разходи представляват фиксирана от държавата стойност на разходите, които тя признава за извършваната дейност и с тази стойност физическите лица имат право да намалят получения доход при определяне на дължимия данък. 

В зависимост от вида на получения доход нормативно признатите разходи могат да бъдат в размер на 60%, 40% или 25% от получения доход. 

Основното предимство на нормативно признатите разходи е, че те не следва да се доказват чрез документи. 

Това означава, че ако например един фрийлансър е получил доход от 10 000 лева през годината, държавата му признава нормативно признати разходи в размер на 25% от получения доход (или 2 500 лева), с които това лице може да намали облагаемия си доход без да е нужно да доказва тези разходи чрез документи. В конкретния пример облагаемият доход на лицето ще бъде 7500 лева.

Доходите от друга стопанска дейност е декларират в Годишната данъчна декларация чрез попълване на Приложение № 3.

Доходи от наеми или друго възмездно предоставяне на права или имущество

В тази група доходи се включват доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, които физическите лица са придобили през данъчната година. Тези доходи се облагат с 10% данък.

Най-често в практиката тук попадат доходите от наем на движимо или недвижимо имущество, за които лицата са задължени да подават Годишна данъчна декларация.

Тук е важно да се отбележи, че доходите, които са получени от имущество, което представлява обща съпружеска имуществена собственост, се разделят поравно между двамата съпрузи и съответно всеки от съпрузите има задължение да подаде Годишна данъчна декларация за собствената си част от получения доход.

Следва да се има предвид, че в тази група доходи не се включват доходите получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя, които са освободени от облагане с данък.

Друга характерна особеност на доходите от наеми, за която е важно да знаем е свързана с по-специфичния механизъм на тяхното облагане, а именно:

• Когато платец на дохода (наемателя) е предприятие или самоосигуряващо се лице, той е длъжен да удържа, декларира и внася в държавата авансово през годината дължимия данък (на всеки три месеца).  В този случай физическото лице, което е получател на дохода има задължение единствено да подаде Годишна данъчна декларация, в която да обяви пълния размер на годишния наем и съответно да приспадне от годишния си данък размера на авансово удържания от платеца на дохода данък през годината.

• Когато платец на дохода (наемателя) е друго физическо лице, задължението за авансово облагане е на получателя на дохода. Това означава, че наемателят е длъжен на всеки три месеца да декларира и внася в държавата авансов данък и в края на годината да подаде Годишна данъчна декларация, в която да обяви пълния размер на дохода от наем както и дължимия годишен данък, от който да се приспадне авансово внесения през годината данък.

Доходите от наем или друго възмездно предоставяне на права или имущество се декларират в Годишната данъчна декларация чрез попълване на Приложение № 4.

Доходи от прехвърляне на права или имущество

Доходите от прехвърляне на права или имущество включват в себе си най-често доходите от продажба на движимо и недвижимо имущество.

Важно е да се отбележи, че когато извършваме продажба на имущество (движимо или недвижимо) ние сме задължени да плащаме данък само върху положителната разлика между продажната стойност и цената на придобиване.

Цената на придобиване е стойността, на която сме придобили имуществото и тя трябва да бъде доказана документално. Когато не разполагаме с документи за придобиването, цената на придобиване е нула, включително и в случаите, когато сме придобили имущество чрез дарение.

На следващо място е важно да уточним, няколко важни особености, свързани с необлагаемите доходите от продажба на имущество:

• По отношение на недвижимите имоти съществува изрична разпоредба на закона, която казва, че не подлежат на облагане доходите от продажба на един недвижим жилищен имот, ако са изминали повече от 3 години, считано от датата на неговото придобиване, а когато става дума за продажба на до два недвижими имота, доходът е необлагаем, ако са изминали повече от 5 години от датата на придобиването.
• По отношение на пътните превозни средства доходът от продажбата ще бъде необлагаем, ако е изминала повече от 1 година, считано от датата на придобиване.
• Имуществото, придобито по наследство или завет не се облага с данък независимо колко време е изминало от датата на придобиване.
• Продажбата на движими вещи, които са придобити и използвани за лично потребление не подлежат на данъчно облагане. 

Когато обаче продажбата на движими вещи представлява търговска дейност, извършвана от физическо лице, то следва да оповести тези доходи в Приложение № 2.

Извън горепосочените хипотези, в които не е налице задължение за облагане с данък, доходите от тези продажби се облагат с 10% данък върху реализираната печалба от сделката. 

В тази група попадат и доходите от продажба на произведения на изкуството, антикварни предмети и колекции, както и ограничени вещни права като например учредено право на строеж или продажба на недвижими имоти, които не служат за задоволяване на жилищни нужди (например офиси, гаражи и др.).

Доходите от прехвърляне на права или имущество се декларират в Годишната данъчна декларация чрез попълване на Приложение № 5.

Доходи от други източници

В тази група доходи попадат доходи от други източници, които не попадат в нито една по горепосочените категории.

Такива доходи могат да бъдат доходи от лихви, доходи от обезщетения за пропуснати ползи, доходи от производствени дивиденти от кооперации, доходи от упражняване на права върху интелектуална собственост по наследство и други доходи.

Доходите от други източници се облагат с 10% и се декларират в Годишната данъчна декларация чрез попълване на Приложение № 6.

Доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по ЗМДТ

За определени видове доходи, които физическите лица получават, законът предвижда, че същите могат да се облагат с патентен данък по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Когато едно физическо лице е получавало през годината доходи, подлежащи на облагане с патентен данък, то е длъжно да подаде Годишна данъчна декларация, в която да оповести получените доходи. Това оповестяване има само информативен характер и не поражда след себе си допълнително облагане с данък.

В тази група попадат и лицата, които се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) или са придобили необлагаеми доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници в качеството си на водачи.

Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по ЗМДТ се декларират в Годишната данъчна декларация чрез попълване на Приложение № 7.

2. ДРУГИ СЛУЧАИ, В КОИТО Е НАЛИЦЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ

В следващите редове ще Ви представим информация за други често срещани хипотези в практиката, в които сме задължени да подаваме Годишна данъчна декларация с цел да оповестим важна информация пред НАП. 

Това оповестяване има само информативен характер и не поражда данъчно задължение за физическите лица.

Оповестяване на информация за притежавано имущество в чужбина

Когато физическите лица притежават определено имущество в чужбина, те следва да оповестят тази информация в своята Годишна данъчна декларация. 

По-конкретно в случая става въпрос за следните видове имущество:

• Притежавани акции или дялове към 31 декември в дружества в чужбина
• Притежавана недвижима собственост в чужбина
• Притежавано място на стопанска дейност в чужбина
• Притежавана определена база в чужбина (офис, кантора, клон, ателие, представителство и др.)

Оповестяване на информация за получени дивиденти и ликвидационни дялове от дружества в чужбина

Когато сме получили дивиденти и ликвидационни дялове от дружества в чужбина сме задължени да оповестим тази информация в Годишната данъчна декларация.

Важно е да се отбележи, че в случая става дума само за дивиденти и ликвидационни дялове, които са изплатени от дружества в чужбина. 

В този смисъл, ако дадено физическо лице е получило дивидент от българско дружество, не възниква задължение за оповестяването на този доход в данъчната декларация.

Тук е важно да се отбележи, че макар и рядко, в определени случаи е възможно да възникне данъчно задължение за получените доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, ако размерът на удържания данък в чужбина е по-малък от 5%.

Информацията за притежаваното имущество в чужбина и за получените дивиденти и ликвидационни дялове от дружества в чужбина се оповестява в Приложение № 8 на Годишната данъчна декларация.

Оповестяване на информация за получени или предоставени заеми

Физическите лица са длъжни да оповестяват информация за получените или предоставените заеми през годината, когато същите са в размер над 10 000 лева.

Важно е да се отбележи, че не се декларират получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции.

Физическо лице, което не декларира или невярно декларира информацията за получените или предоставените заеми се наказва с глоба в размер 10% от недекларираните суми и глоба в размер на 15% от недекларираните суми при повторно нарушение.

Информацията за получени или предоставени заеми се оповестява в Приложение № 11 на Годишната данъчна декларация.

3. СРОКОВЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Годишната данъчна декларация за физическите лица се подава в срок от 10 януари до 30 април. Когато 30 април е неработен ден, срокът изтича през първия работен ден.

Срокът за заплащане на дължимия данък към държавата е 30 април. След този срок започват да се начисляват служебно лихви за забава.

При условие, че желаем да извършим корекция на вече подадена Годишна данъчна декларация, законът ни дава правото да коригираме неограничен брой пъти подадената декларация до 30 април и еднократна корекция в срок до 30 септември.

Ако платим дължимия данък по Годишната данъчна декларация в срок до 31 март, то имаме право да се възползваме от данъчна отстъпка в размер на 5% от дължимия данък, но не повече от 500 лева.