Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #taxes

Всяко едно лице, което извършва стопанска дейност следва да извършва различни покупки на стоки или услуги за целите на своята икономическа дейност. Например един магазин за хранителни стоки, следва да закупи от своите доставчици същите тези стоки, които след това да продава в своите търговски обекти.

Друг често срещан пример са счетоводните услуги, които всяко едно търговско дружество ползва и за които заплаща най-често на счетоводна къща, за да може дейността му да е изрядна.

Когато едно лице закупува различни стоки и услуги, то се явява клиент на своите доставчици и като такъв заплаща закупените стоки и услуги на цена, включваща ДДС.

Именно това ДДС, което едно лице заплаща като клиент за придобитите от него стоки и услуги в определени случаи би могло да му бъде възстановено от страна на държавата под формата на данъчен кредит.

Същевременно, когато едно лице е регистрирано по ЗДДС, то дължи ДДС върху извършените от него продажби на стоки и услуги. 

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДАНЪЧНИЯТ КРЕДИТ?

Данъчен кредит е сумата на данъка, която едно лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за придобитите от него стоки и услуги.

Това означава, че в своята търговска дейност на практика лицата приспадат сумата на платеното от тях ДДС за различни покупки на стоки и услуги от дължимия от тях ДДС по извършените продажби.

За да стане по-ясен механизмът на данъчен кредит, нека илюстрираме чрез пример казаното по-горе:

Дружество получава фактура за покупка на дрехи, които ще продава в своя магазин на стойност 1200 лева с включен ДДС.

През текущия месец дружеството продава закупените дрехи на обща стойност за 1560 лева с включен ДДС.

От изложения пример става ясно, че направената покупка на дрехи за 1 200 лева включва в себе си стойност на покупката 1 000 лева + 200 лева ДДС, което ще наречем ДДС по направената покупка.

От друга страна дружеството е продало закупените дрехи в своя магазин на обща стойност 1560 лева, което включва в себе си реализиран приход от 1 300 лева + 260 лева дължим от дружеството ДДС за извършените продажби.

При формиране на месечния си ДДС резултат дружеството ще дължи на държавата 260 лева ДДС по продажбите, но ще има да си възстановява от нея 200 лева ДДС за направените покупки. 

При тази ситуация, законът казва, че дружеството има право да приспадне платените от него 200 лева по направените покупки от дължимите 260 лева ДДС по продажбите и следователно като краен ДДС резултат фирмата ще дължи на държавата само 60 лева ДДС (260 лева ДДС по продажби – 200 лева ДДС по покупки).

В разглеждания пример данъчният кредит са именно тези 200 лева, които дружеството има право да приспадне от дължимия ДДС по продажбите.

2. ПРИ КАКВИ УСЛОВИЯ ЛИЦАТА ИМАТ ПРАВО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ?

Правото на лицата да ползват данъчен кредит е регламентирано от разпоредбите ЗДДС като е важно да се отбележи, че законът поставя определени изисквания към лицата, които имат право да ползват данъчния кредит.

На първо място трябва да отбележим, че за да имаме право на данъчен кредит трябва задължително да сме регистрирани по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС, която притежаваме може да бъде на основание чл. 96 за достигнат облагаем оборот от 100 000 лева или на основание чл. 100 – регистрация по избор.

ВНИМАНИЕ: Лицата, които притежават специални регистрации на основание чл. 97а за услуги от и към чужбина и на основание чл. 99 за вътреобщностни придобивания нямат право на данъчен кредит за получените стоки и услуги.

Повече за видовете регистрации по ЗДДС и техните особености може да разгледате в тази статия https://blog.nula.bg/koga-e-zadulzhitelna-registratsia-po-dds/

На второ място задължително условие е доставчикът да ни е начислил данък при покупката на дадената стока или услуга. Това означава, че ако купуваме стоки и услуги от доставчици, които нямат регистрация по ЗДДС и съответно не са ни начислили данък в издадената от тях фактура, то и ние нямаме право на данъчен кредит, защото на практика не сме заплатили такъв данък при покупката.

На трето място следва да посочим едно важно условие, свързано с предназначението на стоките и услугите, които придобиваме. Според закона имаме право на данъчен кредит само за покупката на стоки и услуги, които след това ще бъдат използвани от нас за извършване на облагаеми с ДДС доставки. 

Това условие е валидно независимо дали самите стоки и услуги, които закупуваме ще бъдат предмет на последваща препродажба или ще се използват за целите на извършване на облагаема дейност от дружеството.

Пример 1:

 Магазин за хранителни стоки получава фактура с начислен ДДС за покупка на стоки, които ще бъдат продавани впоследствие. В общия случай магазинът ще има право на данъчен кредит за закупените стоки, тъй като същите ще бъдат използвани за облагаема с ДДС последваща продажба.

Пример 2:

Магазин за хранителни стоки получава фактура за счетоводно обслужване с включен ДДС. В общия случай магазинът ще има право на данъчен кредит за получената счетоводна услуга, тъй като тя допринася за това лицето да извършва облагаема дейност (продажба на хранителни стоки).

На следващо място е важно да се обърне внимание на документалната обоснованост като важно условие за правото на данъчен кредит. Това означава, че за да имаме право да ползваме данъчен кредит за покупката на различни стоки и услуги, ние трябва да разполагаме с документ за извършената покупка – например фактура.

ВНИМАНИЕ: Липсата на документ е основание за отказ на данъчен кредит от страна на данъчните органи, тъй като не е налице документална обоснованост на сделката.

Правото на данъчен кредит може да се упражнява в рамките на 12-месечен период, считано от месеца, в който е извършената покупката. Това означава, че ако сме извършили покупка на стоки през месец март 2022 година, за която ни е начислен ДДС по покупките, то ще имаме право да ползваме данъчния кредит по тази покупка в рамките на следващите 12 месеца.

3. СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ?

Въпреки че в повечето стопански ситуации лицата имат право да ползват данъчен кредит за извършените от тях покупки, то все пак в закона за въведени някои ограничения, с които е добре да се запознаете.

Може би най-известното ограничение за ползване на данъчен кредит е свързано с покупката на леки автомобили и мотоциклети. Съгласно закона в общия случай нямаме право на данъчен кредит, когато придобиваме лек автомобил или мотоциклет.

Тук е важно да обърнем внимание на факта, че ЗДДС има свои въведени дефиниции за това какво е лек автомобил.

„Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Освен, че законът забранява ползването на данъчен кредит за придобиването на леки автомобили и мотоциклети, то е важно да се отбележи, че е забранено ползването на данъчен кредит и за всички консумативи и разходи по поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леките автомобили и мотоциклети като например масла, филтри, ремонти, горива и др.

Все пак за определени дейности законът прави изключение от общото правило и разрешава ползването на данъчен кредит при покупката на лек автомобил или мотоциклет, включително и на последващите разходи за тяхната употреба и поддръжка. 

Тези случаи касаят хипотезите, в които превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.

Второто ограничение за ползване на данъчен кредит е, когато едно лице придобива стоки или услуги, които ще бъдат предмет на последваща безвъзмездна доставка или по общо казано за цели, различни от стопанската дейност.

На следващо място е въведено ограничение за ползване на данъчен кредит, когато придобитите стоки или услуги се използват за представителни или развлекателни цели. Тук се визират преди всички така наречените представителни разходи, които са често срещани в практиката. 

Съгласно дефиницията за представителни разходи, която е зададена от правилника за прилагане на ЗДДС е добре да се запознаем със следната дефиниция:

Разходи с представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. Разходите по организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност не са представителни разходи.

Последното ограничение за ползване на данъчен кредит, което бихме искали да коментираме са хипотезите, в които стоките и услугите се придобиват с цел да бъдат използвани за извършване на освободени от ДДС доставки.

Освободените от ДДС доставки са изчерпателно изброени в глава четвърта на закона като някои от тях са услуги свързани със образование, здравеопазване, култура, спорт, услуги свързани с доставка на земя и сгради, услуги свързани с вероизповедания и такива с нестопански характер, финансови и застрахователни услуги и други.

Характерно за освободените от ДДС доставки е, че лицата, които ги извършват не са задължени да начисляват ДДС, но същевременно на тези лица е забранено ползването на данъчен кредит, когато придобиват различни стоки или услуги в своята дейност.

4. КАК СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДДС?

Много често е възможна ситуация, в която платеният ДДС по покупките в даден месец да превишава като стойност начисления ДДС по извършените продажби.

При тази ситуация ДДС резултатът на лицето ще бъде ДДС за възстановяване, който следва да бъде възстановен от страна на държавата.

Пример:

Дружество получава фактура за покупка на дрехи, които ще продава в своя магазин на стойност 2 400 лева с включен ДДС.

През текущия месец дружеството продава закупените дрехи на обща стойност за 1 200 лева с включен ДДС.

В разглеждания пример платения ДДС по направените покупки е в размер на 400 лева, докато този, който е начислен за извършените продажби е 200 лева. В резултат на това месечният ДДС резултат за дружеството е 200 лева за възстановяване.

Възстановяването на ДДС се извършва чрез стартиране на така наречената процедура по възстановяване на ДДС. Процедурата по възстановяване изисква лицето да изчака още два данъчни периода (два месеца), считано от месеца, в който резултатът е за възстановяване и в рамките на тези два данъчни периода последователно да приспада от дължимия ДДС по продажбите сумата от 200 лева, която е формирана като резултат за възстановяване през първия месец.

Ако след тези два последователни месеца все още е останало неусвоено ДДС, то лицето има право да поиска неговото ефективно възстановяване от НАП като посочи банкова сметка, по която сумата да му бъде изплатена.