Автор: Николай Такиев

Според данъчното ни законодателство физическите лица могат да извършват търговска дейност без да е необходимо да се регистрират като еднолични търговци или да създават търговски дружества. 

Както много пъти сме коментирали в предходни наши публикации, когато едно физическо лице извършва търговска дейност, то следва да облага доходите си от тази търговска дейност като едноличен търговец с 15% данък. 

Доста често обаче данъчната тежест за физическите лица при този тип облагане е прекалено висока и поради тази причина хората често решават да преминат към сивия сектор. Това от своя страна крие доста финансови и данъчни рискове, а и НАП всяка година провежда активни кампании за превенция срещу укриване на данъци и избягване на данъчно облагане.

Възможно ли е обаче едно физическо лице, което извършва търговска дейност, да избегне плащането на тези 15% данък по законен път и по този начин да оптимизира своето данъчно облагане?

Целта на тази статия е да се представи един алтернативен начин за данъчно облагане на физическите лица, които извършват определени видове търговски дейности и така по законен път те да спестят от дължимите данъци към държавата.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПАТЕНТНИТЯТ ДАНЪК И КОИ ЛИЦА СЕ ОБЛАГАТ С НЕГО?

Облагането с патентен данък в България е регламентирано от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Отговорността по установяването и събирането на този данък е на съответната общинска администрация.

С патентен данък се облагат физическите лица, в това число и едноличните търговци (ЕТ), които извършват определени дейности, наречени патентни дейности.

Видовете патентни дейности са изчерпателно изброени в Приложение № 4 към Глава втора от Закона за местните данъци и такси, като някои от тях са следните:

• Фитнес центрове и спортни зали
• Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника
• Заложни къщи
• Фотографски услуги
• Масажи, маникюр и педикюр
• Козметични услуги
• Студия за татуировки
• Бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги
• Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми
• Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства
• Платени паркинги
• Копирни и машинописни услуги
• Търговия на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта
• Заведения за хранене и развлечения (до 3 звезди)
• Места за настаняване с не повече от 20 стаи (до 2 звезди)
• Посреднически услуги при наем и покупко-продажба на недвижими имоти
• Поддържане и ремонт на битова техника
• Химическо чистене
• Услуги с атрактивен характер (джетове, корабчета, влакове, файтони, яхти, лодки, ски, въртележки, виенски колела, стрелбища, детски колички и мотори и др.)
• Дърводелски услуги
• Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги
• Часовникарски услуги
• Ключарски услуги

Посоченият от нас списък е неизчерпателен и за останалите видове патентни дейности бихте могли да направите справка в Приложение № 4 към Глава втора от Закона за местните данъци и такси.

Важно е да се отбележи, че с патентен данък могат да се облагат само физическите лица и едноличните търговци (ЕТ). Това означава, че този данък е неприложим за търговските дружества, дори те да извършват някоя от изброените дейности.

Други две важни изисквания на закона, за да можем да се облагаме с годишен патентен данък са:

• Годишният оборот на физическото лице от съответната патентна дейност да не превишава 50 000 лева 
• Лицето да няма регистрация по ЗДДС, с някои изключения: 

(Регистрираните по чл. 97а от ЗДДС – за предоставени и/или получени услуги от чужбина; 

чл. 99 от ЗДДС – за извършени вътреобщностни придобивания над 20 000 лева годишно или

чл. 100, ал. 2 от ЗДДС – за регистрация по избор във връзка с чл. 99 от ЗДДС)

Облагането на физическите лица с патентен данък е въпрос на избор от тяхна страна и следователно е добре да се направи преценка за всеки отделен случай дали чрез този вид облагане лицето ще може да спести от данъци. 

Алтернативата обаче за лицата, които не желаят да се облагат с патентен данък е те да се облагат като еднолични търговци с 15% данък върху доходите си от дейности като ЕТ или регистрацията на търговско дружество, което ще облага печалбата от дейността си с 10% корпоративен данък (данък печалба).

Предимствата на патентния данък са няколко и в много случаи те са за предпочитане от някои физически лица, а именно:

1. Размерът на този данък е фиксирана сума, която не зависи от размера на генерираната печалба за съответната година
2. Физическите лица, които плащат патентен данък, не следва да облагат своите печалби с 15% данък като еднолични търговци.
3. Физическите лица, които плащат патентен данък могат да ползват данъчни облекчения, посочени в ЗМДТ.

Размер на патентния данък

Законът за местните данъци и такси задава минимални и максимални размери на патентния данък за отделните патентни дейности като всяка община сама решава какъв да бъде точният размер на данъка за съответната дейност в границите на нейната територия.

Това означава, че за една и съща патентна дейност е възможно да се плаща различен размер на патентния данък на територията две различни общини (например София и Варна). 

Не е изключено обаче размерът на патентния данък за една и съща дейност да бъде различен за две населени места, които се намират на територията на една община, както и в две различни зони, намиращи се в границите на едно населено място.

Критериите, на база на които всяка община определя размерът на патентния данък са местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

Ако дадена патентна дейност не се извършва от постоянно място (например няма конкретен търговски обект), за целите на определяне на патентния данък се приема постоянният адрес на физическото лице.

Всяка година различните общини издават наредби, в които определят конкретните размери на патентния данък за всяка отделна патентна дейност.

Данъчна оптимизация при облагане с патентен данък

На следващо място следва да отбележим, че в общия случай, когато едно физическо лице извършва търговска дейност, то облага своята печалба с 15% данък като едноличен търговец, независимо дали лицето има формална регистрация като такъв.

По своето естество патентните дейности също представляват търговска дейност, извършвана от физическите лица, за която обаче те имат правото, но не и задължението да изберат да се облагат с патентен данък. 

За да се избегне ефект на двойно данъчно облагане, законът казва, че ако едно физическо лице, което извършва патентна дейност се облага с патентен данък, то не следва да облага печалбите си от тази дейност с 15% като едноличен търговец.

Това би могло да бъде доста данъчно ефективно за физическите лица предвид факта, че патентният данък е фиксирана сума, която не зависи от размера на печалбата за съответната година, докато облагането на едноличните търговци представлява процент от реализираната печалба (15%).

Пример:

Според Наредбата за определяне на размера на местните данъци и такси на Столичния общински съвет патентният данък за търговията на дребно до 100 кв.м нетна търговска площ на обекта е 20 лева за всеки квадратен метър.

Нека вземем за пример търговски обект с годишна печалба 25 000 лева и с площ от 90 кв. м. за търговия на дребно на територията на Столична община.

 Ако собственик на търговския обект е физическо лице, което се облага с годишен патентен данък, това означава че данъкът на този обект ще бъде в размер на 1 800 лева (90 кв. м. х 20 лв.).

Ако приемем, че собственик на обекта е физическо лице (едноличен търговец), което не се облага с патентен данък, а с данък върху доходите като ЕТ, то размерът на дължимия данък ще бъде 15% от печалбата или 3 750 лева (15% х 25 000 лева).

При тези стойности на печалбата, ако търговският обект се облага с корпоративен данък, в случаите, когато дейността се извършва от търговско дружество, то данъкът ще бъде в размер на 10% от печалбата или 2 500 лева (10% х 25 000 лева).

Видно от показания пример, в някои случаи облагането с патентен данък би могло да бъде доста по-данъчно ефективно, отколкото облагането с корпоративен данък (за търговските дружества) или данък върху доходите от дейности като ЕТ.

Все пак важно е да отбележим, че всеки отделен случай следва да се анализира самостоятелно, защото патентният данък се плаща от лицето, дори когато то е генерирало загуба от своята дейност. 

Това може би е съществен недостатък при този вид облагане в сравнение с останалите два варианта, защото при тях, когато лицето е генерирало загуба от дейността си, то не подлежи на облагане.

Данъчни облекчения за лицата, които се облагат с патентен данък

Физическите лица, които се облагат с патентен данък могат да ползват следните данъчни облекчения:

• Физическите лица, които са с 50% или над 50% намалена работоспособност, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата година могат да ползват намаление на патентния данък в размер на 50%
• Физически лица, които извършват с личен труд през цялата година две или три патентни дейности, плащат патентен данък само за едната дейност, за която определеният данък е най-висок. Това облекчение не се прилага, ако лицето извършва повече от три патентни дейности.
• Физическите лица, които са пенсионери плащат патентен данък с намаление в размер на 50%, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата година.
• За обучение на чираци, физическите лица също могат да ползват намаление на патентния данък в размер на 50%.

2. ДЕКЛАРИРАНЕ И ПЛАЩАНЕ НА ПАТЕНТНИЯ ДАНЪК

Ако дадено физическо лице, което извършва патентна дейност желае да се облага с патентен данък, то следва да подаде специална патентна декларация (данъчна декларация по чл. 61н за облагане с патентен данък) по образец в общината по местонахождение на обекта, от който се извършва дейността. 

В случай, че лицето няма постоянен обект, от който извършва дейността, декларацията следва да бъде подадена в общината по постоянен адрес на лицето.

Когато лицето тепърва ще стартира своята патентна дейност, тази декларация се подава непосредствено преди започване на дейността, след което за всяка следваща година лицето следва да подава нова декларация в срок до 31 януари. 

Това е така, защото физическите лица следва да декларират всяка година изрично желанието си да се облагат с патентен данък.

Патентният данък се плаща към съответната община на тримесечие. Сроковете за плащане на данъка са следните:

• За I-во тримесечие – до 31 януари
• За II-ро тримесечие – до 30 април
• За III-то тримесечие – до 31 юли
• За IV-то тримесечие – до 31 октомври

В случай, че прецените да внесете авансово целия данък още през първото тримесечие, ще можете да ползвате 5% отстъпка от данъка. Важно е да се отбележи, че ако дейността започне през текущата година, се плаща пълен данък за съответното тримесечие, а не пропорционален.

3. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДАВАНЕ НА ГОДИШНА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ

Въпреки че за извършване на патентни дейности физическите лица се облагат по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), те все пак имат задължение всека година да подават Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Чрез подаване на декларацията, физическите лица следва да декларират своите генерирани доходи от патентна дейност като попълнят Приложение № 7 за доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък.

Следва да се има предвид, че декларирането на тези доходи има само информативен характер и не създава допълнително данъчно задължение за лицата.

Декларацията се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася.