Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #payments #taxes #данъци #доходи

Актуално към 26 януари 2023 г.

В последните години, поради ниският процент на безработица у нас, пазарът на труда се развива доста динамично. 

Все повече работодатели се „състезават“ помежду си в стремежа си да привлекат висококвалифицирани кадри, които чрез знанията и уменията си да допринесат за развитието на дадена организация.

Нуждата от висококвалифицирана работна ръка създава необходимост за работодателите все по-често да предлагат различни видове социални придобивки за своите служители, които да се предоставят допълнителни и независимо от договореното трудово възнаграждение.

Социалните придобивки за служителите са един доста ефективен инструмент, чрез който работодателите да привлекат нови кадри в организацията и да повишават мотивацията и ефективността на настоящите си служители.

В настоящата статия ще разгледаме видовете социални придобивки, които работодателите най-често предоставят на своите служители, тъй като подобни стимули имат специфичен ред на данъчно третиране за работодателите.

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ, ПРЕДОСТАВЕНИ В НАТУРА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Социалните разходи представляват определени разходи, които работодателите извършват с цел предоставяне на различен вид социални придобивки на своите работници и служители. 

Основното предимство за работниците и служителите, които получават социални придобивки е, че при предоставянето на тези стимули от работодателя, той не следва да удържа данък върху доходите на физическите лица, какъвто е случаят при трудовото възнаграждение. 

От гледна точка на работодателя, който извършва тези социални разходи обаче, възниква задължение за облагането им с данък (т.нар. данък върху разходите), който е в размер на 10% върху сумата на съответния социален разход.

Въпреки това в законодателството са предвидени редица социални придобивки, за които при определени условия работодателите също не дължат данък и съответно за тях това облекчение представлява голям интерес, тъй като от една страна те могат да предоставят допълнителен материален стимул за своите служители, а от друга страна върху този стимул (социална придобивка) не се дължи и удържа данък.

Дефиницията на „социални разходи, предоставени в натура“ е определена от Закона за корпоративното подоходно облагане. В изложената дефиниция законът казва, че това са разходи, които работодателят извършва с цел предоставяне на различни социални придобивки на персонала. 

Важно изискване на закона е тези социални придобивки да са предоставени в натура и от тях да могат да се ползват на всички работници и служители, включително и на лицата, наети по договор за управление и контрол (управителите).

Законът изрично ни казва, че когато са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работодателя и работника във връзка с предоставените социални придобивки не е налице социален разход в натура за работодателя и съответно той е длъжен да обложи социалната придобивка с данък върху доходите на физическите лица.

2. КОИ СА ОБЕКТИТЕ НА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ, ПРЕДОСТАВЕНИ В НАТУРА?

Както коментирахме по-горе, когато работодателят извършва социални разходи в натура във връзка с предоставянето на различни видове социални придобивки на персонала, той дължи данък върху извършените разходи, който е в размер на 10%.

Обектите на облагане с данък върху социални разходи, предоставени в натура са:

1. Предоставени социални придобивки в натура
2. Ваучерите за храна
3. Вноските (премиите) за допълнително доброволно осигуряване
4. Вноските (премиите) за доброволно здравно осигуряване
5. Вноските за застраховки „Живот“

Важно изискване на закона е, когато работодателят извършва тези социални разходи да разполага със счетоводен документ, удостоверяващ тяхното извършване (документална обоснованост).

3. КАКВИ СА КРИТЕРИИТЕ ЗА КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ КАТО СОЦИАЛНИ РАЗХОДИ, ПРЕДОСТАВЕНИ В НАТУРА?

Корпоративният закон е извел няколко важни критерия, които трябва да бъдат изпълнени едновременно, за да можем да класифицираме даден разход на работодателя като социален разход, предоставен в натура:

1. Социалните придобивки, във връзка с които е извършен социалният разход да са предоставени в натура на работниците и служителите
2. Разходите да са документално обосновани. Това означава работодателят да разполага с първичен счетоводен документ (например фактура), удостоверяващ извършването на разходите.
3. Работодателят да е предоставил социалните придобивки на всички работници и служители. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя.
4. Видът на социалните придобивки, които се предоставят да бъде сред изброените в чл. 294 от Кодекса на труда. По-долу в настоящата статия са коментирани видовете социални придобивки по чл. 294 от КТ.
5. Да е спазен определен от Кодекса на труда ред и начин, по който да се предоставят социалните придобивки – с решение на общото събрание на работниците и служителите или със заповед от ръководството на предприятието.
6. Работодателят следва да отчита предоставените социални придобивки като счетоводен разход. Този разход е признат за данъчни цели.

4. КАК СЕ ОБЛАГАТ СОЦИАЛНИТЕ ПРИДОБИВКИ, КОИТО НЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ В НАТУРА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ?

Основното изискване, когато се извършват социални разходи от страна на работодателя е социалните придобивки да бъдат предоставени в натура на персонала, тоест да не са налице каквито и да било парични взаимоотношения между работника и работодателя.

Когато дадена социална придобивка не е предоставена в натура, законът изрично определя, че работодателят е длъжен да отчете тази придобивка като доход на съответния служител, който да бъде обложен по реда на ЗДДФЛ, тоест с данък върху доходите на физическите лица. 

В този случай работодателят няма право да отчете извършения разход като социален разход, респективно не следва да облага този разход с данък върху социалните разходи, предоставени в натура.

5. КАКВИ СА ВИДОВЕТЕ СОЦИАЛНИ ПРИДОБИВКИ, КОИТО МОЖЕ ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТОДАТЕЛЯТ?

Социалните придобивки, които един работодател би могъл да предостави на своите служители са свързани преди всичко със социално-битовото обслужване на персонала и са определени от Кодекса на труда (по-конкретно чл. 294 от КТ). 

При преглед на цитираният чл. 294 от КТ става ясно, че социалните придобивки, които работодателят може да предостави на своите служители са следните:

1. Организирано хранене на служителите;
2. Търговско и битово обслужване, като за целта работодателят изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. Транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. Бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. Бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. Подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. Задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Важно е да се отбележи, че в чл. 294 от Кодекса на труда законодателят изброява примерно възможните форми за осъществяване на социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите. Работодателят няма задължение, а само възможност за организиране на такива форми.

Организираното хране на работниците и служителите е свързано с изграждане, обзавеждане и поддържане на столове, бюфети и други подобни места за хранене в предприятията, където работниците и служителите могат да се хранят по време на почивката през работния ден.

Напоследък зачестява практиката на работниците и служителите да бъдат предоставяни така наречените „ваучери за храна“. Това са вид платежни средства, срещу които може да бъдат закупени хранителни продукти от определени търговски обекти. 

В този смисъл ваучерите са храна безспорно представляват вид социална придобивка, която следва да се разбира като форма на социално-битово обслужване и същите могат да влязат в обхвата на цитирания чл. 294 от КТ, когато са предоставени в натура на работниците и служителите.

Търговското и битово обслужване на работниците и служителите се изразява в изграждане и поддържане на различни търговски обекти (лавки, кафенета, магазини и др.) и бази за услуги (например фризьорски салони, козметични студиа, спа центрове, фитнес зали и др.), където работниците и служителите да пазаруват и да увовлетворяват някои свои битови потребности с по-малко разход на време. 

Например: В рамките на административната сграда на голямо предприятие са изградени хранителен магазин, кафене, където работниците могат да пазаруват с цел спестяване на време.

Транспортното обслужване на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно следва да бъде грижа преди всичко на работодатели, чиито предприятия са по-отдалечени от населените места, транспортните връзки са затруднени и придвижването на работниците и служителите им отнема много време. В такива случаи може да се организира автобусно или друг вид транспортно обслужване. Това може да става както със собствен транспорт на работодателя, така и чрез сключване на договор за превоз със специализирано транспортно предприятие.

Създаването на бази за отдих, физическа култира спорт и туризъм е начин, по който работодателят да създаде условия за ефективно използване на свободното време на работниците и служителите, което има важно значение за поддържане на работоспособността, а чрез това и ефективността на производството. За целта работодателят може да изгради почивни станции, туристически бази, спортни игрища и други.

Подпомагането на младите и новопостъпилите работници и служители може да се изрази в настаняване на същите във фирмени жилища, общежития, съдействие при настаняване на децата в детски заведения и т.н. Законът не определя кой работник или служител има качеството на „млад“ и „новопостъпил“. 

Задоволяването на други социално-битови и културни потребности подчертава примерния характер на изброяването в чл. 294 от КТ. Това означава, че в практиката е напълно допустимо да се търсят всякакви други форми на социално-битово и културно обслужване на работниците и служителите

6. КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ОБЛАГАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ, ПРЕДОСТАВЕНИ В НАТУРА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ?

Извършените социални разходи в натура от работодателите се облагат с данък по реда на ЗКПО. Този данък е известен като данък върху разходите или данък върху социалните разходи, предоставени в натура.

Данъкът е в размер на 10% и с него се облага сумата на извършените през годината социални разходи в натура от работодателя.

Декларирането на данъка става с подаването на Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и по-конкретно попълването на част VІІІ – Данък върху разходите.

7. ВИДОВЕ ОСВОБОДЕНИ ОТ ОБЛАГАНЕ СОЦИАЛНИ РАЗХОДИ В НАТУРА

Някои социални придобивки, които работодателите предоставят на своите работници и служители са освободени от облагане с данък върху разходите. Това на практика означава, че когато работодателят предоставя такива социални придобивки няма да се дължи данък нито от работника и служителя, нито и от самия работодател.

Именно тази възможност за освобождаване от данък на някои видове социални разходи представлява основна мотивация за работодателите да предоставят подобен тип социални придобивки на своите служители, тъй като от една страна те оставят освободени от облагане с данък, а от друга страна са форма на възнаграждение към персонала.

Първият вид социални придобивки, които законът е определил, че са освободени от облагане с данък върху разходите са разходите в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице за вноски (премии) 

1. за допълнително доброволно осигуряване, 
2. за доброволно здравно осигуряване и
3. за застраховки „Живот“.

За да могат работодателите да се възползват от това данъчно облекчение, е необходимо да бъде изпълнено следното условие – към края на месеца, през който са начислени разходите за тези социални придобивки, дружеството да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Вторият вид социални придобивки, които са освободени от облагане с данък са предоставените ваучерите за храна в размер до 200 лева месечно за всеки служител.

Данъчното облекчение може да се ползва от работодателя, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, работодателят няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 

3. ваучерите са предоставени на работодателя от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

Третият вид социални придобивки, които не се облагат с данък върху разходите при работодателят са социални разходи за транспорт на работници и служители от местоживеенето до местоработата и обратно

Важно е да се уточни, че освобождаването от данък не се прилага в случаите, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или допълнителни автобусни линии като за дефиницията за лек автомобил и допълнителна автобусна линия ЗКПО препраща към определенията от Закона за движение по пътищата.

Все пак по отношение на транспорта с лек автомобил законът е предвидил едно изключение, според което работодателят може да ползва данъчното облекчение за освобождаване от данък, ако извършва транспорта с лек автомобил, когато:

1. транспортът се осъществява до трудно достъпни и отдалечени райони и
2. без извършването на разхода работодателят не може да осигури осъществяването на дейността си.

8. ДЪЛЖАТ ЛИ СЕ СОЦИАЛНИ И ЗДРАВНИ ОСИГУРОВКИ ВЪРХУ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ СОЦИАЛНИ ПРИДОБИВКИ НА ПЕРСОНАЛА?

Основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване е извършването на трудова дейност. Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от Кодекса за социални осигуряване, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. 

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от КСО. 

Според тази разпоредба върху средствата за социални разходи, които се предоставят постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или натура, се внасят осигурителни вноски за социални и здравни осигуровки.

Въпреки горното, съществуват изключения в осигурителното законодателство по отношение на някои социални придобивки, за които законът изрично е освободил работодателите от задължението да начисляват осигурителни вноски.

По-конкретно осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление.

Също така осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за:

• издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, 
• поддържане на културни потребности на работниците и служителите, 
• вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, 
• вноски за доброволно здравно осигуряване
• вноски за доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация
• еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.