Автор: Николай Такиев

Тагове: #accounting #finance #taxes

Актуално към 12.03.2025 г.

С глобализацията на икономиката и нарастващото значение на международните сделки, въпросите свързани със задълженията по ДДС за услуги, предоставяни и получавани извън страната, стават все по-актуални за българския бизнес. 

В днешно време все повече бизнеси позиционират дейността си в интернет пространството като рекламират своите продукти в Google, Facebook, Instagram, TikTok, YouTube и други подобни платформи за масова употреба. 

Някои фирми предпочитат услугите на различни международни компании за хостинг услуги, други пък използват платформи за създаване и управление на успешни сайтове като Shopify, а трети развиват успешна електронна търговия чрез гигантите AliExpress, eBay, Etsy и т.н.

В този динамично развиващ се свят е от особено важно значение да се познават правилата за задължителна регистрация по ЗДДС, когато получаваме или предоставяме услуги от и към чуждестранни контрагенти. Неизпълнението на тези правила може да доведе до сериозни финансови санкции и нежелани данъчни последици. 

В същото време, правилното управление на данъчните задължения по ДДС може да оптимизира разходите и да подобри финансовото състояние на фирмите, които търсят възможности за растеж на международните пазари. 

В настоящата статия ще разгледаме ключовите моменти и спецификите относно задължителната регистрация по ЗДДС за услуги, които са предоставени или получени от и към чужбина.

• Задължителна регистрация по ЗДДС при получени и/или предоставени услуги от и към чужбина.

Съгласно Закона за ДДС, когато получаваме услуги от чужбина, свързани с нуждите на нашия бизнес задължително следва да се регистрираме предварително по ЗДДС – т. нар. задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС. 

В подобна ситуация бихме се озовали и ако желаем да разширим нашия бизнес като предоставяме услуги към клиенти, които са чуждестранни лица (най-често компании), установени в някоя от държавите членки на Европейския съюз. В този случай отново сме длъжни предварително да се регистрираме на основание чл. 97а от закона.

Тази задължителна регистрация по ЗДДС се отнася към групата на така наречените специални регистрации по ЗДДС, тъй като тя не зависи от реализирания облагаем оборот (приходите от продажби на стоки и услуги), а зависи от строго специфични условия, които трябва да са налице и следва да познаваме.

В настоящата статия ще разгледаме детайлно двете основни хипотези, при които възниква основание за задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС, а именно:

• Когато получаваме услуги от чужбина за нуждите на нашия бизнес;
• Когато предоставяме услуги към клиенти от чужбина.
• Задължителна регистрация по ЗДДС при получени услуги от чужбина

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.

Първата хипотеза на закона разглежда случаите, при които получаваме услуги от доставчици, които са установени в чужбина и това налага задължителната регистрация по ЗДДС.

На пръв поглед цитираната разпоредба звучи доста сложно и неразбираемо за повечето хора и поради тази причина ще се опитаме да откроим някои важни особености, на които е добре да се обърне внимание:

• Регистрацията е задължителна само за данъчно задължени лица по ЗДДС. 

Такива лица могат да бъдат както физически лица, така и юридически лица, които извършват независима икономическа дейност. Това е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение.

• Получените услуги трябва да бъдат с място на изпълнение на територията на страната.

Съгласно общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга към данъчно задължено лице е мястото, където е установен получателят на тази услуга.

От горното следва, че мястото на изпълнение ще бъде на територията на страната, когато получател на услугата е данъчно задължено лице, установено на територията на България. В тази хипотеза попадат повечето случаи, при които българско дружество получава услуги от чуждестранни доставчици.

За пълнота на изложението бихме искали да отбележим, че са налице някои изключения от общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС като например услугите, свързани с недвижими имоти, за които мястото на изпълнение ще се определи според местонахождението на имота – например услуги по отдаване под наем на недвижими имоти.

Правилното определяне на мястото на изпълнение на услугите е от изключително важно значение, защото на задължителна регистрация по чл. 97а от ЗДДС ще подлежат само тези лица, които са получатели на услуги с място на изпълнение на територията на Република България.

• Получените услуги трябва да са облагаеми.

Общото правило на ЗДДС е, че всички доставки на услуги са облагаеми, когато същите са с място на изпълнение на територията на страна. 

Изключение от горното правило са някои видове доставки на услуги, за които в закона е изрично уточнено, че са освободени от облагане с ДДС (напр. финансови, застрахователни, образователни, здравни услуги и др.)

Не са облагаеми доставките на услуги, които са с място на изпълнение извън територията на страната (напр. услуги по отдаване под наем на имот, който се намира в чужбина).

• За получените услуги данъкът трябва да е изискуем от получателя. 

Данъкът е изискуем от получателя, когато доставчикът е установен в чужбина. От особено важно значение е да се уточни, че когато българско дружество е получател на услуги от чуждестранен доставчик няма значение дали доставчикът е установен в държава членка на Европейския съюз или в държава извън ЕС (трета страна).

Ето и някои практически примери, с които да илюстрираме описаните по-горе особености на тази регистрация:

Практически пример 1: 

Получена услуга от дружество, което е установено в Европейския съюз

Българско дружество използва платформата Facebook, за да организира рекламни кампании за промотиране на своите продукти.

В този случай за българското дружество ще възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, тъй като е получател на услуги от доставчик, който е установен в чужбина (Северна Ирландия).

За ползваната услуга българското дружество ще получи фактура от чуждестранния доставчик (Facebook) без начислен ДДС и ще трябва да си самоначисли ДДС в размер на 20% чрез издаване на протокол за самоначисляване по чл. 117 от ЗДДС.

Важно е да се отбележи, че българското дружество следва да предостави своя ДДС номер на чуждестранния доставчик преди получаване на съответната услуга. 

В конкретния случай това става като българската компания впише ДДС номера со в профила, който е създала във Facebook. 

Практически пример 2: 

Получена услуга от дружество, което не е установено в Европейския съюз

Българско дружество получава хостинг услуги от GoDaddy – чуждестранно дружество, което е установено в САЩ.

В този случай за българското дружество ще възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, тъй като е получател на услуги от доставчик, който е установен в чужбина (САЩ). 

В случая, когато става дума за покупка на услуги няма значение дали доставчикът е установен в Европейския съюз или извън него, както е в конкретния пример.

За ползваната услуга българското дружество ще получи фактура от чуждестранния доставчик без начислен ДДС и ще трябва да си самоначисли ДДС в размер на 20% чрез издаване на протокол за самоначисляване по чл. 117 от ЗДДС.

Практически пример 3: 

Получена финансова услуга от дружество, което не е установено в Европейския съюз

Българско дружество желае да използва Stripe – чуждестранен платежен оператор за приемане на картови плащания от свои клиенти. За получените услуги дружеството плаща съответните такси към платформата, свързани с картовите транзакции.

В този случай за българското дружество няма възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, независимо, че същото е получател на услуга от доставчик, който е установен в чужбина.

Едно от изискванията за задължителната регистрация по чл. 97а от ЗДДС е получените услуги да бъдат облагаеми. Финансовите услуги са освободени от облагане с ДДС в България и поради тази причина за българското дружество няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

• Задължителна регистрация по ЗДДС при предоставени услуги към чужбина

Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.

Втората хипотеза на закона разглежда случаите, при които предоставяме услуги на клиенти, които са установени на територията на държава членка на Европейския съюз и това налага задължителната регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Цитираната разпоредба на закона също съдържа важни особености, на които също бихме искали да обърнем внимание:

• Регистрацията е задължителна само за данъчно задължени лица по ЗДДС. 

Такива лица могат да бъдат както физически лица, така и юридически лица, които извършват независима икономическа дейност. Това е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение.

• Услугите, които се предоставят трябва да бъдат с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Тук отново е приложимо общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, според което, когато предоставяме услуга на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателят. 

Важно е да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 законът поставя допълнително изискване мястото на изпълнение да бъде на територията на държава членка на Европейския съюз. Именно това допълнително изискване е и основната разлика между двете разглеждани хипотези в настоящото изложение – получени и предоставени услуги от и към чужбина. 

Това означава, че ако предоставяме услуга към получател, който е установен в държава извън ЕС (трета страна), мястото на изпълнение ще бъде на територията на тази държава, но подобна доставка не поражда задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Друго важно уточнение, на което искаме да обърнем внимание е, че разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС разглежда само случаите на предоставени услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (общото правило за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуги). Това означава, че задължителната регистрация по чл. 97а, ал. 2 от закона е неприложима за предоставянето на услуги, чието място на изпълнение ще се определи по някоя от другите специфични хипотези на разпоредбата на чл. 21 от ЗДДС (например за услугите, свързани с недвижими имоти – чл. 21, ал. 4 от ЗДДС).

Практически пример 4: 

Предоставена услуга към дружество от Европейския съюз

Българска компания предоставя маркетингови услуги на дружество, което е регистрирано по ДДС и е установено на територията на Германия.

В този случай за българското дружество ще възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, тъй като предоставя услуги на получател, който е установен на територията на държава членка от Европейския съюз.

За извършената услуга българското дружество ще издаде приходна фактура без ДДС, в която като основание за неначисляване на ДДС ще се впише „обратно начисляване във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“

Практически пример 5:

Предоставена услуга към дружество извън Европейския съюз

Българска компания предоставя IT услуги на дружество, което е установено на територията на САЩ.

В този случай за българското дружество няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, защото услугите, които предоставя са с място на изпълнение на територията на държава извън територията на Европейския съюз.

За извършената услуга българското дружество ще издаде приходна фактура без ДДС, в която като основание за неначисляване на ДДС ще се впише „чл. 113, ал. 9 от ЗДДС“

Практически пример 6:

Предоставена услуга по отдаване под наем към дружество от Европейския съюз

Българска дружество притежава недвижим имот, чието местонахождение е на територията на Гърция. Дружеството отдава под наем имота на гръцко дружество (регистрирано по ДДС в Гърция).

В този случай за българското дружество няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, независимо че предоставя услуги, които са с място на изпълнение на територията на държава членка на Европейския съюз.

В конкретния случай мястото на изпълнение на услугата по отдаване под наем ще се определи по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, а не по реда на общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. 

Едно от условията за задължителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е предоставените услуги да са с място на изпълнение, определено по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

• Специфични особености при задължителната регистрация по чл. 97а от ЗДДС

Задължителната регистрация по чл. 97а от ЗДДС има своите специфични особености, на които трябва да обърнем внимание.

• Специалната регистрация по чл. 97а от ЗДДС не зависи от реализирания облагаем оборот (приходи от продажби на стоки и услуги). Тази регистрация е задължителна за всички данъчно задължени лица, когато са налице условията, регламентирани в закона.
• Лицата, които са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС (за покупка на услуги) се считат за регистрирани и на основание чл. 97а, ал. 2 (за доставка на услуги) и обратното. В този смисъл дружествата, които са регистрирани по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като получават услуги от чужбина във всеки един момент могат да започнат да предоставят услуги към клиенти от Европейския съюз без да е необходима допълнителна регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
• Когато лица, които са регистрирани по чл. 97а от ЗДДС предоставят услуги към клиенти от Европейския съюз, трябва да се подава VIES декларация за тези доставки заедно с месечната ДДС декларация.
• При този вид специална регистрация лицата не начисляват ДДС за доставката на стоки и услуги в България. Това означава, че ако например едно българско дружество ползва услугите на Facebook, за да рекламира своите продукти, няма да начислява ДДС при продажбата на тези продукти в България.
• От друга страна, следва да се отбележи, че законът забранява да се ползва данъчен кредит при покупката на стоки или услуги. Това е логично предвид факта, че регистрираните по чл. 97а лица не облагат с ДДС своите продажби.
• Поради факта, че при тази регистрация лицата нямат право на данъчен кредит, платеният ДДС при покупката на услуги от чужбина се отчита като счетоводен разход, който е признат за данъчни цели и намалява печалбата на дружеството, респективно дължимия корпоративен данък.
• Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС не освобождава данъчно задължените лица да следят своя облагаем оборот. Когато облагаемият оборот достигне минималния праг за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС, следва да се подаде заявление за задължителна регистрация по общите правила на закона.
• Регистрация и дерегистрация по чл. 97а от ЗДДС

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС се извършва чрез подаване на заявление по електронен път чрез системата за електронни услуги на НАП.

Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата на данъчното събитие при покупката и/или продажбата на съответната услуга.

След подаване на заявлението за регистрация, данъчните органи следва да извършват проверка и да издадат Акт за регистрация по ЗДДС. 

Актът за регистрация по чл. 97а от ЗДДС се издава в 3-дневен срок от подаване на заявлението за регистрация.

Дерегистрацията по чл. 97а от ЗДДС може да се извърши, когато спрат да са налице основанията за наличието на регистрацията – например лицето спре да предоставя услуги към клиенти от ЕС или спре да получава услуги от доставчици, установени в чужбина.

Данъчно задължено лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация по чл. 97а от ЗДДС, се наказва с глоба/имуществена санкция, в размер от 500 до 5 000 лв.