Какво представлява валутният борд?

Какво представлява валутният борд?

Тагове: #finance

През последните няколко години в България е нашумяла темата „за“ или „против“ запазването на българския лев. Въпреки задълбочената дискусия, въпросът кой монетарен механизъм е най-добър за страната ни, още е отворен.

От 1 юли 1997 г. България въвежда паричен съвет, известен още като „валутен борд“ който на практика замества функциите на Българската народна банка по отношение на паричната политика.

Какво представлява валутния борд?

Това е парична система, при която валутата на дадена страна е обвързана с основна чуждестранна валута. Обикновено това е щатският долар или еврото. Обменният курс е фиксиран. Отличителната черта на валутния борд е резервът от чуждестранна валута. Той е равен на 100% или повече от задълженията в национална валута. Това означава, че местната валута в обращение е изцяло обезпечена с тези чуждестранни резерви. Често държавите с нестабилни валути или високи нива на инфлация използват валутен борд. Целта им е да осигурят ценова стабилност и да възстановят икономическото доверие.

Как България приема валутния борд?

Споразумението за валутен борд (СВБ) в България се корени в икономическите сътресения, последвали разпадането на Съветския съюз и Източния блок в началото на 90-те години. България, подобно на много други държави в региона, се сблъсква със значителни предизвикателства през този период, включително хиперинфлация, девалвация на валутата и икономическа нестабилност.

В отговор на тези предизвикателства през юли 1997 г. България e въвела режим на валутен борд. Решението е продиктувано от необходимостта да се закрепи икономиката, да се възстанови доверието в националната валута и да се привлекат чуждестранни инвестиции.

Съгласно СВБ българският лев е обвързан с чуждестранна валута, първоначално с германската марка (по-късно заменена с еврото), при фиксиран обменен курс. Българската народна банка трябва да държи валутни резерви, равни на количеството валута в обращение, като на практика всеки лев в обращение се обезпечава със съответното количество валутни резерви. Това строго правило не позволява на централната банка да провежда дискреционна парична политика и на практика елиминира възможността за девалвация на валутата или за използване на инфлационни мерки за стимулиране на икономиката.

Оттогава чуждестранните инвестиции са започнали да се вливат в България, което значително помага за ускоряването на икономическия растеж.

Инфлацията в България намалява от 210% годишно (средно за периода 1990-1997 г.) до 13% в средата на 1998 г. и до 1% в края на същата година, а валутният резерв се увеличава от по-малко от 800 млн. до над 3 млрд. щатски долара.

Плюсове и минуси

Въвеждането на система на валутен борд може да донесе редица ползи. Най-вече – надеждност и стабилност на паричния план на страната. Такава стъпка може ефективно да предпази от рискове от инфлация и обезценяване на валутата. Освен това системата на валутен борд насърчава финансовата дисциплина и прозрачността в рамките на държавната структура.

Централната банка е задължена да поддържа валутни резерви, които съответстват на 100% от националната валута в обращение. Това условие не позволява на правителството да извършва дефицитни разходи или безразсъдно печатане на пари.

СВБ може също да доведе до по-ниски лихвени проценти и да намали валутния риск. Става възможна по-голяма ценова стабилност. Подобрява се конкурентоспособността на търговията и се постига цялостна макроикономическа стабилност.

Липсата на гъвкавост е съществен проблем на валутен борд. Тази система изисква фиксиране на местната валута към чуждестранна валута, което се извършва при определен обменен курс. Поради това страните, които я използват, на практика губят контрол върху паричната си политика. Те нямат възможност да променят лихвените проценти и не могат да осигуряват допълнителна ликвидност на икономиката си по време на икономически рецесии или кризи. Следователно уязвимостта на тези държави към външни шокове може да се увеличи. Това може да затрудни и стимулирането на икономическия растеж, при необходимост. Фиксираният обменен курс би могъл също да доведе до надценяване или подценяване на местната валута, което оказва отрицателно въздействие върху търговските баланси и икономическата стабилност като цяло.

Някои икономисти също твърдят, че валутните бордове могат да задълбочат различията в доходите в дадена страна. Фиксираният обменен курс ограничава правомощията на правителството да обезценява валутата си, за да стимулира износа. В резултат някои отрасли могат да бъдат засегнати, докато други процъфтяват. Разликата в стандарта на различните обществени групи се увеличава, което води до обществени сътресения.

Бъдещето за българския лев

В края на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. България подаде заявление за влизане в така наречената „чакалня“ на еврозоната. А през лятото на 2020 г. страната официално бива приета в нея. Присъединяването на българския лев към механизма на обменните курсове представлява очаквана икономическа стъпка, залегнала в наднационалните договори на България и на ЕС. След това решение проблемите могат да бъдат обобщени в две групи. От една страна, колко бързо ще се осъществи валутният преход към еврото, тъй като минималният период на престой на лева във валутно-курсовия механизъм е две години, а максимален срок не е определен. Същевременно този период е възможност за справяне с възникващите предизвикателства, свързани с по-нататъшната конвергенция.

Пандемията и последвалата я икономическа криза през 2020 г. забавят значително процесът по приемане на еврото. Но от друга страна, готовността на България за присъединяване не се обвързва със срок, а от резултатите от икономическите промени, които настъпват. За момента се очаква да приемем еврото през януари 2025г., но какво следва, предстои да разберем.

Какво представлява валутният борд?

Александра Димитрова

Казвам се Александра Димитрова и съм последна година студент в специалност “Счетоводство, финанси и дигитални приложения” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Повече от година работя за Банка ДСК и развивам моите умения като риск експерт. Нещото, което най-много ме вдъхновява е да пътувам и да опознавам нови места по света.

Безплатен семинар:  Дигитализация в счетоводството

10/04/2024

Безплатен семинар: Дигитализация в счетоводството

Подгответе се за вълнуващо пътешествие, представено от съвместните усилия на Evrotrust, Nula.bg и Асоциацията на счетоводителите и счетоводните къщи (АССП) в България.

Виж още

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

05/04/2023

Nula.bg обявява партньорство с Банка ДСК за улеснено финансово управление

Nula.bg, обявява партньорство с банка ДСК за улеснено финансово управление. Нашите общи клиенти ще получат 15% намаление в Nula.bg и ще могат да използват услугата на банката за откриване на бизнес сметка онлайн.

Виж още

Блокчейн и приложението му

25/04/2024

Блокчейн и приложението му

Блокчейнът е инструмент, който променя правилата на играта в света на бизнеса. Той предлага децентрализиран и сигурен начин за извършване на трансакции и съхраняване на данни.

Виж още

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

12/04/2024

Мартин Матеев с номинация в класация за Топ 100 най-влиятелни ИТ личности

Мартин Матеев, основател и изпълнителен директор на Nula.bg е номиниран в класацията
“Топ 100 най-влиятелни ИТ личности в България”.

Виж още