Данъци от авторски права

Данъци от авторски права

Авторските права винаги са били предмет на широки дискусии във връзка с тяхното нарушаване, закрила и други подобни.

Не веднъж редица известни изпълнители са били обект на нападки за плагиатство и използване на чужд труд. Дори и да се използва чужда творба обаче, това може да бъде напълно законосъобразно.

За целта е необходимо да бъде сключен договор между лицето, което е създало дадено произведение (песен, книга, клип, снимка и други подобни) и лицето, което желае да го използва.

От гледна точка на създателите на дадено произведение доста често се срещат различни казуси, свързани с възнагражденията, които тези лица могат да реализират от създадените произведения, както редица въпроси свързани с правилното данъчно облагане на тези доходи, наречени „авторски и лицензионни възнаграждения“

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ АВТОРСКИТЕ И ЛИЦЕНЗИОННИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ?

 

Доходите от авторски и лицензионни възнаграждения на физическите лица са особен вид доходи, които подлежат на облагане с данък съгласно ЗДДФЛ.

В закона не е посочена легална дефиниция на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, а се прави препратка към определението, което е зададено от ЗКПО.

Съгласно дефиницията на ЗКПО „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. 

Важна особеност по отношение на софтуерните програми

„Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.“

От горното можем да направим извод, че когато се извършва плащане като цена за ползване на даден софтуер, това плащане не може да се определи като лицензионно плащане, макар чисто формално то да се извършва на база „Лицензионно споразумение“.

За да бъде категоризирано като лицензионно възнаграждение, на лицето което извършва плащането трябва да бъдат предоставени търговски права за ползване – копиране, продаване, изменение и други.

 

РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА АВТОРСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ И ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА НЕГОВОТО ПОЛЗВАНЕ

 

От изключително важно значение е да се разграничат отделните видове възнаграждения, които един автор може да получава от дадено произведение, което е обект на авторското право.

При създаването на едно произведение, което е обект на авторското право, създателят (авторът) може да реализира три вида доходи:

Възнаграждение за създаването на авторското произведение
Възнаграждение за използването на авторското произведение
Възнаграждение за прехвърляне авторското право върху обект на закрила по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА АВТОРСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

 

Създаването на произведение, което е обект на авторското право срещу възнаграждение се извършва чрез договор за поръчка (граждански договор), който се урежда от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно договора за поръчка едно лице, в качеството му на възложител, възлага срещу възнаграждение на друго лице (автор), в качеството му на изпълнител, да създаде произведение, което да бъде обект на закрила от Закона за авторското право и срочните му права (ЗАПСП).

Необходимо е обаче да се обърне специално внимание, че при договори за поръчка за създаване на авторско произведение, авторското право принадлежи на автора на произведението, но поръчващият (възложителят) има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано съгласно сключения договор – разбира се ако не е уговорено друго.

Важна особеност при този тип възнаграждение е, че от гледна точка на авторът, то не може да се категоризира като „авторско и лицензионно възнаграждение“ за целите на данъчното облагане, тъй като в този случай се получава доход за предоставена услуга по създаване на изобретението.

Възнаграждението по създаване на авторско произведение се разглежда като активен доход, доколкото същият не може да бъде реализиран без да се полага труд.

От гледна точка на облагането по ЗДДФЛ този доход се разглежда като доход от извънтрудово правоотношение с 25% нормативно признати разходи.

За получените доходи от извънтрудови правоотношения лицата са задължени да  декларират тези доходи ежегодно чрез подаване на Годишна данъчна декларация в НАП.

Декларирането се извършва чрез попълване на Приложение № 3 с код на дохода 307 – доходи от извънтрудови правоотношения.

Ако авторът е регистриран като лице, упражняващо свободна професия, този доход следва да се декларира с код на дохода – 306 в Приложение № 3 на Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Дължат ли се осигуровки при получени възнаграждения за създаване на авторско произведение?

Основен принцип в осигуряването е, че на задължително осигуряване подлежат лицата, които извършват трудова дейност.

В конкретния случай, както вече коментирахме, възнаграждението за създаване на авторско произведение е активен доход, който не би могъл да бъде реализиран без да се положи труд по създаването на произведението.

Изхождайки от горното, следва да се отбележи, че за тези доходи лицата подлежат на задължително осигуряване.

В случаите, когато авторът е регистриран като лице, упражняващо свободна професия, той има регистрация и като самоосигуряващо се лице, съответно осигуровките се декларират и плащат изцяло за сметка на лицето.

Когато авторът действа като изпълнител по извънтрудово правоотношение, в общия случай осигуровките се разпределят между изпълнителя и възложителя като административното задължение за тяхното деклариране е на възложителя.

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВТОРСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

 

След като даден обект на авторското право вече е създаден от неговия автор, той може да реализира доходи от неговото последващо използване от трети лица.

Важна особеност е че е необходимо обектът на авторското право да е създаден, за да може авторът да разрешава използването му от други лица.

Съгласно ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението, обект на авторско право. Произведението се използва само след предварителното съгласие на автора.

Използването на авторското произведение от трети лица се урежда чрез договор за използване между авторът и съответното трето лице, което желае да използва авторското произведение.

С договора за използване на произведението авторът отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от него произведение при определени условия и срещу възнаграждение.

Когато авторът предостави изключително право на ползване, той не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица. Отстъпването на изключително право се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението.

При отстъпено неизключително право на ползване, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица.

Важна особеност при договора за използване е и срокът, за който той може да бъде сключен. Когато в договора изрично не е упоменат срокът му на действие, приема се че този срок е за 3 години, а при архитектурните проекти – 5 години.

Когато между страните изрично е уговорен срокът на действие на договора, този срок не може да бъде по-дълъг от 10 години. Ако е уговорен по-дълъг срок, счита се че срокът е 10 години.

Възнаграждението на автора за всеки начин на използване на негово произведение може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, като еднократна сума или по друг начин.

Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.

От гледна точка на данъчното облагане възнаграждението за използване на авторско произведение отговаря на дефиницията за „авторски и лицензионни възнаграждения“ и се облага с данък по ЗДДФЛ след приспадане на 40% нормативно признати разходи.

За реализираните доходи лицата са задължени да подават годишна данъчна декларация, в която следва да се попълни Приложение № 3 с код на дохода 304.

Доходите от използване на авторско произведение се определят като пасивни доходи, тъй като за тяхната реализация не се изисква полагане на допълнителен труд.

На практика това възнаграждение има характер на доход за наем на създаден вече обект на авторското право.

Именно, както вече споменахме, този доход попада в обхвата дефиницията, ползвана в ЗДДФЛ, по отношение на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения – плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, т.е. произведението е вече създадено в резултата на минал труд и се плаща за правото на ползването му (наем за ползването му).

Дължат ли се осигуровки при получени възнаграждения за използване на авторско произведение?

Доходите от използването на авторско произведение не представляват доходи от извършена трудова дейност и поради тази причина за тези доходи лицата не подлежат на задължително осигуряване.

Както вече споменахме, основният принцип в Кодекса за социално осигуряване изисква наличието на трудова дейност, за да възникне задължение за плащане на осигуровки.

Важна особеност, на която искаме да обърнем внимание е, че по отношение на дължимите здравни осигуровки, в случаите когато лицата не се осигуряват на друго основание следва да плащат за своя сметка здравни осигуровки. За целта тези лица следва да подадат еднократно в НАП Декларация образец № 7.

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА АВТОРСКО ПРОИЗВЕДЕНИЕ

 

В хипотезите, когато е налице прехвърляне на авторско право върху авторското произведение от автора на трето лице, най-често възложителят, следва че възложителят става собственик на авторското право.

Вследствие на прехвърлянето на авторското право от автора на трето лице, следва че авторът губи правото да отстъпва право на ползване на други лица върху авторското произведение.

Възнаграждението, което авторът получава в резултат на прехвърленото авторско право не попада в дефиницията на авторско възнаграждение, тъй като както вече отбелязахме авторско и лицензионно възнаграждение е налице само в случаите, когато авторското право се отстъпва на трето лице за временно ползване.

Въпреки горното, от гледна точка на данъчното облагане следва да се отбележи, че с 40% нормативно признати разходи се намаляват доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ).

Дължат ли се осигуровки при получени възнаграждения за прехвърляне на авторско произведение?

Доходите от прехвърлянето на авторско произведение не представляват доходи от извършена трудова дейност и поради тази причина за тези доходи лицата не подлежат на задължително осигуряване.

Както вече споменахме, основният принцип в Кодекса за социално осигуряване изисква наличието на трудова дейност, за да възникне задължение за плащане на осигуровки.

Важна особеност, на която искаме да обърнем внимание е, че по отношение на дължимите здравни осигуровки, в случаите когато лицата не се осигуряват на друго основание следва да плащат за своя сметка здравни осигуровки. За целта тези лица следва да подадат еднократно в НАП Декларация образец № 7.

Данъци от авторски права

Николай Такиев

Николай Такиев е магистър по „Счетоводство и бизнес анализ“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Той се занимава активно с преподаване на счетоводство и данъци като води, както цялостни професионални програми по счетоводство, така и отделни семинари на редица теми в счетоводната академия на учебен център „Finance Academy”.

Данъчно облагане при дропшипинг търговията

03/10/2022

Данъчно облагане при дропшипинг търговията

Дропшипинг търговията е изключително популярен метод за продажба на различни стоки онлайн, който решава голяма част от логистичните проблеми на търговеца. Този метод на търговия позволява на търговеца да не държи налични стоки на склад и следователно да не се натоварва с разходи по съхранение на стоката.

Виж още

Спестяване на ДДС при апорт на недвижим имот

19/09/2022

Спестяване на ДДС при апорт на недвижим имот

Възможно ли е да се спести ДДС при извършен апорт на недвижим имот в търговско дружество?

Виж още

Авансово разпределяне на дивиденти

11/09/2022

Авансово разпределяне на дивиденти

Не са редки случаите в практиката, когато при новоучредено дружество собствениците искат да изтеглят авансово част от печалбата, която фирмата ще генерира през годината.

Виж още